Римляни 10.11-11.2 (Апостол)

11Пък и Писанието казва: "всеки, който вярва в Него, няма да се посрами". 12Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават. 13Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси. 14Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: "колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!" 16Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?" 17И тъй, вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие. 18Но казвам: нима те не чуха? Напротив, "гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им - до краищата на вселената". 19Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: "Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ". 20А Исаия смело казва: "намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене". 21За Израиля пък казва: "весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит".

1И тъй, казвам: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не. Защото и аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово. 2Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал. Или не знаете, какво казва Писанието за Илия, как той се оплаква Богу от Израиля, думайки:

Матей 11.16-20 (Евангелие)

16А на кого да оприлича тоя род? Той прилича на деца, които седят по тържищата, викат на другарите си 17и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте. 18Защото дойде Иоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има. 19Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. И премъдростта биде оправдана от своите чеда. 20Тогава начена да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето не се покаяха.

Синаксис на Светия Архангел Гавриил

На този ден се почитат всички многобройни явления и чудеса на Светия Архангел, записани в Свещеното Писание и оттогава насам. Този празник дублира Синаксиса на Архангел Гавриил, който се празнува на 26 март, денят след Благовещение; смята се, че е бил добавен към календара тук някъде през IX век, за да може да се празнува по-тържествено извън Великия пост.

Света мъченица Голиндук от Персия (VI в.)

Тя била персийска благородничка по времето на царуването на Хосров II (590-628). Чрез видение на ангел тя повярвала в Христос и приела светото кръщение; кръщелното й име било Мария. Разгневеният й съпруг я докладвал на цар Хосров, който я хвърлил в мръсна тъмница, известна като „Забравата“, за осемнадесет години. През тези години й се казвало многократно да се отрече от Христос и тя била измъчвана по много начини. Хвърляли я на отровни змии, които обаче отказваха да й навредят. Някои беззаконни младежи били изпратени в килията ѝ, за да я осквернят, но Бог я направил невидима за тях. Много перси, изумени и вдъхновени от нейните търпеливи страдания, приели Христос. Накрая тя била освободена чрез посещението на ангел, пътувала до Йерусалим и Константинопол и починала в мир.

Тя се почита на 12 юли по славянския календар. Странно, тя се нарича мъченица във всички разкази, въпреки че е умряла свободна и в мир; вероятно нейните осемнадесет години жестоко затворничество са й донесли този титул.

Свети Юлиан, епископ на Сеноманис (Льо Ман) (1-ви век)

Той е бил ръкоположен за епископ от апостол Петър и изпратен в Галия като мисионер. Някои вярват, че той е бил Симон Прокаженият, когото Господ изцелил, а по-късно кръстил с името Юлиан. В Галия, въпреки големите трудности и лишения, той обърнал мнозина към вярата в Христос и извършил много чудеса — изцелявал болни, изгонвал демони и дори възкресявал мъртви. С времето местният принц Дефенсон се кръстил заедно с много от своите поданици. Той почива в мир.

Почиване на Фотиос Контоглу (1965) (30 юни по стария календар)

Мнозина го наричат „Блажен Фотиос”, но той все още не е официално канонизиран. През ХХ век той почти сам възстанови практиката на истинската византийска иконография в Църквата. Роден е през 1895 г. в един от многото гръцки градове в Мала Азия. Той и семейството му бягат в Гърция по време на „размяната на населението“ през 1923 г., когато над един милион гърци са прогонени от Турция и преселени в Гърция. Учи за светски художник, но все повече се привлича от византийската иконография, чиято практика почти е изчезнала: той усвоява иконографския дух и техника, като копира древни модели и учи при малкото монаси на Светата Гора, които все още практикуват истинската иконография. В началото работата му е пренебрегвана, тъй като светските западни стандарти са започнали да доминират дори в църковното изкуство. Бавно, чрез неуморния си труд, разбирането за православната иконография беше възстановено в Църквата, не само в Гърция, но и по целия свят. Въпреки че беше женен, той живееше в бедност, често даряваше творбите си на църкви или ги изпълняваше срещу символични хонорари. Неговите дълбоко духовни писания са много почитани в Гърция, макар че повечето остават непреведени на английски.