Деяния 15.5-34 (Апостол)

5Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те - езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев. 6Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос. 7След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват; 8и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам; 9и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им. 10Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем. 11Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те. 12Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците. 13А след като млъкнаха те, заговори Иаков и рече: мъже братя, чуйте ме! 14Симон обясни, как Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име; 15и с това са съгласни думите на пророците, както е писано: 16"след това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя, 17за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които са назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това". 18Познати са Богу отвека всичките Му дела. 19Затова аз съм на мнение да се не правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога, 20но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, блудство, удавнина и кръв, и да не правят на други онова, което не е тям угодно. 21Защото законът Моисеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота. 22Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила - предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава, 23като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. 24Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали, 25ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павла, 26човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа. 27И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото. 28Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща: 29да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте! 30И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и, като събраха народа, връчиха писмото. 31А вярващите, като го прочетоха, зарадваха се заради утешението. 32Иуда пък и Сила, бидейки и сами пророци, с дълга реч увещаха братята и ги утвърдиха. 33След като прекараха там някое време, братята ги отпуснаха смиром при апостолите. 34Но Сила намери за добре да остане там. А Иуда се върна в Иерусалим.

Йоан 10.17-28 (Евангелие)

17Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак. 18Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си. 19Поради тия думи пак произлезе разпра между иудеите. 20И мнозина от тях казваха: бяс има и не е в Себе Си; защо Го слушате? 21Други казваха: това не са думи на бесен: може ли бяс да отваря очи на слепи? 22И настана тогава в Иерусалим празник Обновение, и зима беше. 23И ходеше Иисус в храма, в притвора Соломонов. 24Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито. 25Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене. 26Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох. 27Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми, 28и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.

Свети Митрофан, архиепископ на Константинопол (325)

Той е роден в езическо семейство, но баща му Дометий, заедно с цялото си семейство, приема християни и отива във Византион, за да избегне преследването в Рим. Дометий е ръкоположен за свещеник и след време става епископ на Византион. Когато Дометий умира, по-големият му син Проб става епископ; след това, когато Проб умира, вторият син на Дометий, Митрофан, го наследява. Митрофан е възкачен на трона около времето, когато Константин Велики установява Византион като нова столица на Римската империя. Той изпраща делегат на Първия Вселенски събор през 325 г., тъй като не е могъл да присъства поради възраст и немощ. Император Константин обича Митрофан като баща и настоява целия събор да посети болния епископ. Десет дни по-късно той умира.

Свети мироносици Мария и Марта, сестри на Свети Лазар (I в.)

Мария и Марта, заедно с брат си Лазар, били особено предани ученици на нашия Господ; тяхната STORY до времето на Възкресението може да се намери в Лука 10 и Йоан 11-12. Мария и Марта били сред жените, носещи миро. Те, заедно с брат си, починали в Кипър, където Лазар станал първи епископ на Китион, след като бил възкресен от мъртвите от Христос.

Древно предание разказва, че Лазар е бил на тридесет години, когато е бил възкресен от Господа, и че е живял още тридесет години. След като е бил възкресен от мъртвите, той никога повече не се е смял; но веднъж, когато видял някой да краде глинен съд, се усмихнал и казал: „Глина краде глина“. Името му е гръцки вариант на Елеазар, което означава „Бог е помогнал“.