Римляни 2.28-3.18 (Апостол)

28Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; 29а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.

1И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването? 2Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие. 3Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност? 4Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: "за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд". 5Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)? 6Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света? 7Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник? 8Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени. 9И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях, 10както е писано: "няма нито един праведен, 11няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, 12всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един". 13"Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова; 14устата им пълни с клетва и горчилка. 15Нозете им бързи за проливане кръв; 16пустош и неволя по техните пътища; 17те не познаха пътя на мира. 18Страх Божий няма пред очите им".

Матей 6.31-34, 7.9-11 (Евангелие)

31И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? 32Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. 33Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. 34И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му. 9Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, 10и кога поиска риба, да му даде змия? 11И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?

Свети Сергий и Герман (1353), игумени на Валаам

След като помогнали за установяването на православието сред карелските финландци, те основали известния Валаамски манастир на Ладожкото езеро в Северна Русия. И двамата починали в една и съща година.

Събор на иконата на нашата Пресвета Богородица „Троеручица“

Свети Йоан Дамаскин (4 декември), великият защитник на Православието срещу иконоборците, е бил лъжливо обвинен в заговор срещу халифа на Дамаск чрез интригите на иконоборческия император Лъв Исавр (управлявал 717-741 г.). Халифът заповядал да отсекат ръката на Свети Йоан заради предполагаемото му предателство. Светецът поискал отрязаната ръка и прекарал нощта, молейки се горещо за помощ пред икона на Пресвета Богородица. Събуждайки се на сутринта, той открил, че ръката му е чудотворно възстановена, само с белег около китката, където е била напълно отрязана. В знак на благодарност Свети Йоан поставил сребърна ръка на иконата. Когато станал монах в манастира „Свети Сава“ в Светата земя, той взел иконата със себе си. Тя останала там, докато не била дадена на Свети Сава (Сава) Сръбски (14 януари), който я донесъл в Сърбия. По-късно е пренесен по чудо в манастира Хиландар на Света гора (според легендата е пренесен от Сърбия до Атон от неводено магаре), където може да бъде намерен и сега.

Пренасяне на мощите (412) на светите чудотворни безсребреници Кир и Йоан

Те са причислени към Безнаемните Лекари. За техния живот вижте 31 януари.

Свети отец Сеннуфий Знаменосец (4 в.)

„Велик аскет и чудотворец от египетската пустиня, той е съвременник на патриарх Теофил и император Теодосий Велики. Наричан е „Знаменосец“, защото веднъж е помогнал на император Теодосий да спечели победа над вражеските сили чрез молитвите си. Когато императорът го повикал в Константинопол, той отговорил, че не може да отиде, но изпратил скъсаното си и закърпено монашеско расо и жезъла си. Излизайки на бой, императорът облякъл расото на Сеннуфий и носел жезъла му в ръка, и се върнал победоносно от битката.“ (Пролог)