Римляни 1.1-7, 13-17 (Апостол)

1Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие, 2което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания, 3за Своя Син (роден по плът от Давидово семе 4и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего, 5чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи, 6между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, - 7благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии. 13Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи. 14Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи; 15тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим. 16Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин. 17Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: "праведният чрез вяра ще бъде жив".

Матей 4.25-5.13 (Евангелие)

25И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.

1Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него. 2И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше: 3блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. 4Блажени плачещите, защото те ще се утешат. 5Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 6Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. 7Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. 8Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 9Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. 10Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. 11Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. 12Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас. 13Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.

свещеномъченик Евсевий, епископ Самосатски (380 г.)

В борбата срещу арианската ерес, Мелетий, патриарх на Антиохия, е свален от престола, а император Констанций изисква Евсевий да предаде документа, доказващ законното му назначение на патриаршеския престол. Евсевий казва, че няма да го предаде без разрешението на всички, които са го подписали, и когато императорските войници заплашват да отрежат дясната му ръка, той им протяга и двете си ръце. Когато Констанций чува за това, той е поразен от възхищение и прекратява преследването на епископа. Докато арианската ерес продължава да бушува, Евсевий остава твърд и накрая е заточен по заповед на император Валент. Когато пратеникът, носещ едикта за изгнание, пристига, Евсевий го предупреждава да мълчи, за да не би хората, чувайки защо е дошъл, да го убият. След това Евсевий напуска града пеша, под прикритието на тъмнината, за да предпази пратеника от зло. След смъртта на Валент, Евсевий се завръща от изгнание и пътува из Сирия (въпреки че вече е много стар човек), назначавайки свещеници и епископи, известни със своята православност. Около 380 г., докато влизал в едно село, за да възкачи епископ на трона, една арианка хвърлила керемида по него от покрива, счупвайки черепа му. Докато умирал, той накарал всички минувачи да се закълнат, че няма да си отмъщават.

Свети Григорий Богослов кореспондирал с Евсевий и го ценял толкова високо, че в писмо до него написал: „Убеден съм, че такъв човек благоволи да бъде и мой покровител в молитвите си, ще ми даде толкова сила, колкото бих получил чрез един от светите мъченици.“

Свети Албан, първи мъченик на Великобритания (началото на III в.)

Той е бил войник в римската армия и според преподобния Беда е бил доведен до вярата в Христос от свещеник беглец, на когото е дал подслон. Светецът разменил дрехи със свещеника, което му позволило да избяга и осигурило собственото му мъченичество. Някои писатели, включително Свети Беда, поставят мъченичеството му по време на управлението на Диоклециан (286-303).

Гробницата на Свети Албан е била почитана още през 429 г. от Свети Герман от Оксер. Град Веруламиум е или неговият роден град, или мястото на мъченическата му смърт; близо до него е основан манастир, около който се е развил английският град Сейнт Албанс.