Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8 (Вечерня)

1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.

Съставно 4 - Притчи 10; Премъдрост Соломонова 6, 7, 8, 9 (Вечерня)

1Устата на праведния човек излива мъдрост; устните на хората познават благодат. Устата на мъдрия размишлява мъдрост; правдата ги избавя от смърт. Когато праведен човек умре, надеждата не се губи; защото праведен син се ражда за живот и сред неговите блага той ще пожъне плода на правдата. Светлина има винаги за праведните и те ще намерят благодат и слава от Господа. Езикът на мъдрите познава това, което е добро, и мъдростта ще почива в техните сърца. Господ обича свети сърца; а всички, които са непорочни в пътя, са Му угодни. Мъдростта на Господа ще просветли лицето на разума; защото тя изпреварва онези, които я желаят, преди да я познаят, и е лесно съзерцавана от онези, които я обичат. Онзи, който става за нея от зори, няма да се труди напразно, и онзи, който бди заради нея, ще бъде без грижа. Защото тя обикаля и търси онези, които са достойни за нея, и се явява благосклонно на онези по нейните пътища. Злото никога няма да надделее над мъдростта. Заради това и аз станах любител на нейната красота и неин приятел, и я търсих от младостта си, и пожелах да я взема за своя невеста, защото Владетелят на всичко я възлюби, понеже тя е посветена в познанието на Бога и избира Неговите дела. Нейните трудове са добродетели; тя учи на целомъдрие и благоразумие, на правда и мъжество, от които нищо не е по-полезно в човешкия живот. Ако някой копнее за много опит, тя знае да съпоставя древното и това, което предстои. Тя познава завоите на думите и обясненията на загадките. Тя предвижда знамения и чудеса и изхода на времена и сезони. И на всички тя е добър съветник. Защото безсмъртие има в нея и слава в общението с нейните слова. Затова се обърнах към Господа и Го молих и казах с цялото си сърце: „Боже на моите отци и Господи на милостта, Който си създал всичко чрез Твоето Слово и си установил човека чрез Твоята Мъдрост да владее над създанията, които са били създадени от Теб, и да управлява света в святост и правда, дай ми Мъдростта, която седи при Твоя престол, и не ме отхвърляй измежду Твоите чеда, защото аз съм Твой слуга и син на Твоята слугиня. Изпрати я от Твоето свято жилище и от престола на Твоята слава, за да бъде с мен и да ме научи на това, което е угодно пред Теб. И тя ще ме води с познание и ще ме пази със своята слава. Защото всички мисли на човеците са окаяни и техните замисли са непостоянни.“

Съставно 5 - Премъдрост Соломонова 4, 6, 7, 2 (Вечерня)

1Когато праведният човек бъде възхвален, народите ще се радват; защото паметта му е безсмъртна, тъй като е позната и на Бога, и на хората, и душата му е угодна на Господа. Затова, о, човеци, желайте мъдростта, копнейте за нея и бъдете наставлявани. Защото нейното начало е любовта и пазенето на законите. Почитайте Мъдростта, за да царувате вечно. Аз ще ви открия Божиите тайни и няма да ги скрия от вас. Защото Той е и водач на Мъдростта, и Този, Който изправя мъдрите. В Неговата ръка са всяка разумност и познание на делата. Мъдростта, художникът на всички неща, ме научи, защото в нея има дух на разум, светост, сияние на вечната светлина и образ на Божията благост. Тя прави Божии приятели и пророци. Тя е по-красива от слънцето и надхвърля всеки ред на звездите. Ако се сравни със светлината, тя се намира преди нея. Тя избавя своите почитатели от трудове и ги води по прави пътища. Тя им дава свято знание и ги пази от онези, които им устройват засада. Тя им дарява велико съревнование, за да се знае от всички, че истинското благочестие е по-силно от всичко и че нечестието никога не може да надделее над Мъдростта, нито правосъдието при съдене ще пренебрегне злите хора. Защото те си казаха в себе си, без да разсъждават правилно: „Да надвием праведния, да не пощадим неговата святост, нито да се отнесем с почит към побелелите коси на старец. Нека силата ни бъде закон. Да устроим засада на праведния, защото той ни пречи и се противопоставя на делата ни и изобличава греховете на възпитанието ни. Той твърди, че има познание за Бога и се нарича Божие дете. Той стана укор за нашите мисли. Тежък ни е дори да го гледаме, защото животът му не е като на другите и пътищата му са напълно различни. Ние сме смятани от него за измамни и той се отдръпва от нашите пътища като от нечистота. Той нарича края на праведните блажен. Нека видим дали думите му са истинни и да го изпитаме какво ще стане с него в края. Нека го подложим на обида и мъчение, за да познаем неговото търпение и да изпитаме неговото дълготърпение. Нека го осъдим на позорна смърт, защото, според думите му, той ще има закрила.“ Така разсъждаваха те, и бяха измамени, защото тяхното нечестие ги беше ослепило. И не познаха Божиите тайни, нито разбраха, че Ти единствен си Бог, Който имаш власт над живота и смъртта, Който спасяваш във време на скръб и избавяш от всяко зло; милостив и състрадателен, даващ благодат на Своите светии, и със Своето дясно ръка противостоящ на горделивите.

Йоан 10.9-16 (Утринно Евангелие)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

Деяния 3.1-8 (Апостол)

1Петър и Иоан заедно възлизаха в храма в деветия молитвен час. 2Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма; 3той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси от тях милостиня. 4А Петър се вгледа в него заедно с Иоана и рече: погледни ни! 5И той ги гледаше втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо. 6Но Петър каза: сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи! 7И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага му заякнаха стъпалата и глезените, 8и като скочи, изправи се и проходи, и влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и хвалеше Бога.

Филипяни 2.5-11 (Апостол, Богородица)

5Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос, 6Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; 7но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, 8смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. 9Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, 10та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, 11и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

Галатяни 1.11-19 (Апостол, Св. Алексий)

11Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, 12защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово. 13Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах, 14и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания. 15А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи 16да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв, 17нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск. 18Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена. 19Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.

Йоан 2.12-22 (Евангелие)

12След това слезе в Капернаум Сам Той и майка Му, и братята Му, и учениците Му; и там престояха не много дни. 13Приближаваше Пасха иудейска, и Иисус възлезе в Иерусалим 14и намери в храма продавачи на волове, овци и гълъби, и менячи на пари седнали. 15И като направи бич от върви, изпъди из храма всички, също и овците и воловете; и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури; 16и на гълъбопродавците рече: вземете това оттук и дома на Отца Ми не правете дом за търговия. 17Тогава учениците Му си спомниха, че е писано: "ревността за Твоя дом Ме изяде". 18А иудеите отговориха и Му рекоха: с каква личба ще ни докажеш, че имаш власт тъй да постъпваш? 19Иисус им отговори и рече: разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна. 20А иудеите рекоха: тоя храм е граден четирийсет и шест години, та Ти ли в три дни ще го въздигнеш? 21Той обаче говореше за храма на тялото Си. 22А когато възкръсна от мъртвите, учениците Му си спомниха, че Той бе говорил това, и повярваха на Писанието и на думата, що бе казал Иисус.

Лука 10.38-42, 11.27-28 (Евангелие, Богородица)

38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. 40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. 41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме. 27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! 28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.

Йоан 10.1-9 (Евангелие, Св. Алексий)

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

Възпоменание на явлението на знака на Честния кръст над Йерусалим през 351 г. сл. Хр.

На този ден през 351 г., по време на управлението на Констанций, син на Константин Велики, знакът на кръста се появи над Йерусалим. Кирил, патриарх на Йерусалим, пише: „Около третия час на деня [среднощ] огромен кръст, образуван от светлина, се появи на небето над светата Голгота и стигащ до светата Елеонска планина, видян не само от един или двама, но и явен с пълна яснота за цялото множество на града; не, както може да се предположи, препускащ бързо покрай нас във въображението, а виждан открито над земята в продължение на много часове, ясно видим, и преодоляващ лъчите на слънцето с неговите ослепителни лъчи.“

Свети отци на Грузия (VI в.)

„През шести век, двеста години след като Света Нина проповядва Евангелието в Грузия, Пресвета Богородица се явява на Йоан, аскет от Антиохия, и му заповядва да избере дванадесет от своите ученици и да отиде в Грузия, за да укрепи православната вяра там. Йоан прави това. Пристигайки в Грузия, тези дванадесет мисионери са официално посрещнати от княза на тази страна и католикоса Евлалий и веднага започват работата си с голямо усърдие. Хората се събират около тях на тълпи и ги укрепват във вярата с голяма мъдрост и много чудеса. Главен от тези христолюбиви мисионери е Свети Йоан Зедански, а имената на останалите са: Авид, Антоний, Давид, Зенон, Тадей, Йесей, Исдерий, Йосиф, Михаил, Пир, Стефан и Шио. С апостолско усърдие всички те укрепват християнската вяра в Грузия, основават много манастири и оставят много ученици да ги следват. Така те стават достойни за слава на небето и власт на земята.“ (Пролог)

Мъченик Акакий Стотникът във Византион (303)

Той бил офицер в римската армия по време на управлението на император Максимиан и християнин от детството си. Призован пред съдиите, той казал, че е наследил непоколебима вяра от родителите си и че няма да се поколебае в нея, след като е видял вярата си потвърдена многократно в чудесата, извършени от мощите на светците. Той смело издържал мъчения в Пиринт Тракийски, след което бил отведен във Византион, където след нови жестоки мъчения бил обезглавен.

Свети Алексис Тот от Уилкс-Баре, Пенсилвания (1909 г.) (24 април OC)

Тази светлина на Православието в Северна Америка е родена в Австро-Унгария през 1854 г. в семейство на бедни карпато-руски родители. Баща му е бил свещеник в римокатолическата църква от източен обред и, следвайки стъпките на баща си, е ръкоположен през 1878 г. През 1889 г. е назначен за пастор на униатска енория в Минеаполис, Минесота. Подтикнат отчасти от силната враждебност на американската римокатолическа йерархия по това време към практиките от източен обред, той свиква среща на около десет свещеници от източен обред в Уилкс-Баре, Пенсилвания, където е взето божествено водено решение да се потърси завръщане към православната вяра. Отец Алексий се свързва с епископ Владимир от Руската църква в Сан Франциско, който през 1891 г. приема отец Алексий и 361 от неговите енориаши обратно във вярата на техните предци.

Оттогава нататък отец Алексий работи неуморно, с големи лични жертви, за да провъзгласява истините на православната вяра, особено на онези, които все още са привързани към нейния имитатор - византийския католицизъм. В продължение на дълги периоди от време той получава малко или никакво заплащане и (въпреки твърденията, че е приел православието, за да се обогати) работи в пекарна, за да се издържа. Чрез неговата работа хиляди християни в Северна Америка са били водени към пълнотата на православната вяра през живота му.

Свети Алексий починал през 1909 г. Официално е прославен през 1994 г. Неговите свети мощи могат да бъдат почитани в манастира „Свети Тихон“ в Южен Ханаан, Пенсилвания.

Света Лидия Филипска (I в.)

Тя е спомената в глава 16 от Деянията на апостолите. Продавачка на пурпурни платове и вярваща в Бога, тя е кръстена заедно с дома си от Свети Павел, който е отсядал в дома ѝ по време на мисионерските си пътувания. Тя е първият документиран човек, приел християнството в Европа.