24 Май 2027
Понеделник на 4-а неделя след Пасха

Няма пост

Почитани светии

Преп. Симеон Стълпник
преп. Никита Стълпник
Свети Симеон Стълпник (Младият) от Чудната планина (595)
Свети отец Никита Стълпник (1186)
Свети Винсент Лерински (445)

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 10.1-16 (Апостол)

1Имаше в Кесария един човек, на име Корнилий, стотник от полка, наречен Италийски, 2мъж благочестив и богобоязлив с целия си дом; той правеше на народа много милостини и винаги се молеше Богу. 3Около деветия час през деня той видя явно във видение Ангел Божий, който влезе при него и му рече: Корнилие! 4А той се вгледа в него и уплашен каза: какво, Господи? Ангелът му отговори: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога. 5И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър: 6той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом. 7Като си отиде Ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от ония, които постоянно се намираха при него, 8и, като им разказа всичко, прати ги в Иопия. 9На другия ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, Петър около шестия час се качи на плоския покрив на къщата да се помоли. 10И като поогладня, поиска да яде; докато му приготвяха, той се унесе, 11и - вижда небето отворено и някакъв съд да слиза към него, сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища и спускано на земята; 12в него имаше всички земни четвероноги, зверове, влечуги и птици небесни. 13И чу се глас към него: стани, Петре, заколи и яж! 14А Петър рече: не, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто. 15И повторно глас биде към него: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто. 16Това биде три пъти, и съдът пак се дигна към небето.

Йоан 6.56-69 (Евангелие)

56Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. 57Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. 58Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки. 59Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум. 60Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша? 61Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява? 62Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил по-преди? 63Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот. 64Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде. 65И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец. 66От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него. 67Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете? 68Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот, 69и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.

Жития на светиите

Свети Симеон Стълпник (Младият) от Чудната планина (595)

Той е роден в Антиохия през 522 г. Баща му, Йоан, умира при земетресение, оставяйки го да бъде отгледан от майка си Марта. От най-ранно детство той води много аскетичен живот и е под специална закрила и напътствия на Свети Йоан Кръстител, който често му се явява. Той става монах като млад мъж и след видение на Господ, който му се явява като красив юноша и изпълва сърцето му до преливане с любов към Христос, той се възкачва на стълб, където пребивава осемнадесет години, молейки се и пеейки псалми. След това отива на планината, наречена „Чудна“, където живее сам в безплодно място десет години; след това се възкачва на друг стълб, където пребивава в изключителни трудности четиридесет и пет години. През това време той става известен като чудотворец и ясновидец: в Пролога се казва: „Мярката на любовта му към Бога е такава, че му е дадена рядка благодат, с чиято помощ той е способен да лекува всякакви болести, да опитомява диви зверове и да прозира най-отдалечените краища на земята и сърцата на хората.“ „Той беше изваден от тялото и видя небесата, разговаряше с ангели, тормозеше демоните, пророкуваше, прекарваше по тридесет дни без сън и дори по-дълго без храна, приемайки храна от ръцете на ангели.“ Той почина на 85-годишна възраст; седемдесет и девет години от живота си беше прекарал в аскетизъм.

Свети отец Никита Стълпник (1186)

Като младеж той бил безгрижен и покварен; но един ден влязъл в църква и чул думите на Исая: „Умий се, очисти се“ (Ис. 1:16). Животът му се променил напълно: той напуснал семейството и имота си, за да влезе в манастир близо до Переяславъл, където започнал живот на строг аскетизъм. Носел вериги и (по думите на Пролога) „се затворил в стълб“, за което бил наречен Стовпник. Той получил дара на изцелението и чрез молитвите си възстановил мнозина, които дошли при него, включително Михаил, княз Черниговски, когото излекувал от парализа. Някои крадци, виждайки веригите му и мислейки, че са направени от сребро, го убили една нощ и избягали с веригите. Скоро след това свети Никита се явил на старейшина на име Симеон и му казал да сложи веригите при себе си в гроба му, когато бъдат намерени.

Свети Винсент Лерински (445)

Той е роден в Тул в Галия (днешна Франция); брат е на Свети Луп, епископ на Троа. Служи като войник, но в крайна сметка става монах в манастира Лерин. Там прекарва остатъка от живота си и написва своя „Коммонториум“ – изложение на истинската православна вяра; той съдържа добре познатото твърдение, че християните трябва да се придържат към вярата, в която се вярва „навсякъде, винаги и от всички“. Той почина в мир.