Деяния 9.20-31 (Апостол)

20и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий. 21И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците? 22А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос. 23А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият; 24но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият. 25Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената. 26А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик. 27Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса. 28И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса. 29Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият. 30Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс. 31А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.

Йоан 15.17-16.2 (Евангелие)

17Това ви заповядвам: да любите един другиго. 18Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. 19Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. 20Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. 21Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил. 22Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си. 23Който Мене мрази, мрази и Отца Ми. 24Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми. 25Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина. 26А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; 27а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.

1Това ви казах, за да се не съблазните. 2Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.

свещеномъченик Василиск Комански (308 г.)

Той бил от Амасия на Черно море и бил племенник на Свети Теодор Тирон (17 февруари). Бил е съмъченик на Евтропий и Клеоник (3 март), но е почетен, защото след като били разпнати на кръст, бил затворен в затвора. Нов управител заменил този, който убил спътниците на Василиск, и Василиск се молил със сълзи да не бъде лишен от мъченическа смърт. Господ Иисус му се явил, обещал, че молитвата му ще бъде чута и му казал да отиде в селото си, за да се сбогува с майка си и братята си. Новият управител, Агрипа, изпратил войници в селото и върнал Василиск при него. По пътя към Амасия много чудеса се случили чрез светеца и мнозина били доведени при Христос. Доведен пред управителя, Василиск отново отказал да се поклони на идолите или да се отрече от Христос: бил обезглавен в Комана и тялото му хвърлено в реката. След екзекуцията на светия светец, Агрипа мигновено полудял и останал такъв, докато не се намазал с кръвта на мъченика, която веднага го изцелила. Убеден от това чудо за истинността на вярата, Агрипа бил кръстен. Всичко това се случило по време на управлението на Диоклециан.

Праведният Мелхиседек, цар на Салим.

Той беше „свещеник на Всевишния Бог“ (Битие 14:18-20), който благослови нашия праотец Авраам и „донесе хляб и вино“, предобразявайки Светата Евхаристия, векове преди Законът да бъде даден на Моисей или Христос да се въплъти. Посланието до евреите (гл. 7) разкрива Мелхиседек, Царят-свещеник, като прототип на Христос.

Възпоменание на Втория Вселенски събор (381 г.).

Съборът е свикан от император Теодосий Велики, главно за да изясни учението на Църквата за Светия Дух. Македоний, епископ на Константинопол, погрешно е учел, че Духът е творение, а не Божествена Личност, „Която заедно с Отца и Сина е почитана и прославена“. Отчасти за да поправи тази грешка, съборът преразглежда и разширява текста на Никейския символ на вярата до вида, който познаваме днес.