Деяния 8.5-17 (Апостол)

5А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа. 6Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше: 7нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха. 8И голяма радост биде в оня град. 9А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек. 10Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха: този е великата сила Божия. 11А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си. 12Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени. 13Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се. 14Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана, 15които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий. 16(Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.) 17Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.

Йоан 6.27-33 (Евангелие)

27Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог. 28Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии? 29Иисус им отговори и рече: делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил. 30А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш? 31Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: "хляб от небето им даде да ядат". 32А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. 33Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.

Мъченик Теодот Анкирски и седем девици мъченици с него (303)

Теодот бил женен ханджия в Анкира по време на гоненията на Диоклециан. Той използвал ханджийския си занаят, за да помага тайно на преследваните християни, много от които използвали хана му като убежище във време на нужда. Едно от светите му дела било да извлича телата на мъчениците християни и да ги погребва. По това време седем девойки били съдени и измъчвани заради вярата си в Христос, след което били убити, като били хвърлени в езеро. Една от тях, Света Текуза, се явила на Свети Теодот и го помолила да извлече телата на нея и на сестрите ѝ в Христос. Под прикритието на нощта Теодот, воден от ангел, успял да намери и седемте тела и да ги погребе с почести. Но приятел, когото бил помолил да му помогне в това дело, го предал и той бил арестуван и подложен на жестоки мъчения. Накрая бил осъден на обезглавяване. Докато отивал към блока, той казал на многото християни, които се били събрали да плачат за него: „Не плачете за мен, братя, но прославяйте нашия Господ Иисус Христос, с чиято помощ завършвам пътя си и побеждавам врага.“ По-късно на мястото на погребението му била построена църква, посветена на него.

Свети мъченици Петър, Дионисий, Христина, Андрей, Павел, Бенедим, Павлин и Ираклий (250)

„Всички тези светци са се подвизавали в мъченичество по време на управлението на Деций (249-251). Петър е бил от Лампсаки в Хелеспонт. Заради отказа си да принесе жертва на идола на Афродита, цялото му тяло е било смазано и разбито с вериги и парчета дърво на мъчително колело; след като изтърпял това мъчение смело, той предал душата си.“

„Павел и Андрей били войници от Месопотамия, доведени в Атина с техния управител; там те били поверени на двама пленени християни, Дионисий и Христина. Войниците, виждайки красотата на девицата Христина, се опитали да я подтикнат да извърши грях с тях, но тя отказала и чрез своите увещания ги довела до вярата в Христос. Те и Дионисий били убити с камъни, а Христина била обезглавена.“

„Ираклий, Павлин и Бенедим бяха атиняни и проповедници на Евангелието, които обърнаха много езичници от заблудата им към светлината на Христос. Доведени пред управителя, те изповядаха вярата си и след много мъки бяха обезглавени.“ (Великият часовник)

В Пролога се добавя: „Някой си Никомах, който бил измъчван заедно с тях, се отрекъл от Христос под мъчения и мигновено загубил ума си, разкъсвайки тялото си със зъби и пенейки се, докато не издъхнал.“