Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 25.1-9
(6-ти час)
1Господи! Ти си Бог мой; ще Те възвелича, ще възхваля името Ти, защото си извършил дивни дела; древните предопределения са истинни, амин.
2Ти превърна града в грамада камъни, твърдата крепост - в развалини; няма вече в града чертози на другоплеменници; вовеки няма да бъде възстановен.
3Затова ще Те прославят силните народи; градовете на страшните племена ще Ти се боят;
4защото Ти беше прибежище на сиромаха, прибежище на немотния в усилно за него време, защита от буря, сянка от пек; защото гневното дихание на насилниците приличаше на буря срещу стена.
5Ти укроти буйството на враговете, както пек - в безводно място; веселбата на притеснителите е задушена, както пекът - от облачна сянка.
6И Господ Саваот ще сложи върху тая планина за всички народи трапеза с тлъсти ястия, трапеза с чисти вина, с тлъстина от кости и най-чисти вина;
7и върху тая планина ще унищожи покривалото, що покрива всички народи, покривалото, що лежи върху всички племена.
8Смъртта ще бъде погълната навеки, и ще отрие Господ Бог сълзите от всички лица, и ще снеме срама от Своя народ по цяла земя; защото тъй казва Господ.
9И ще кажат в оня ден: ето, Този е нашият Бог! Нему се уповавахме, и Той ни спаси! Този е Господ; Нему се уповавахме; да се възрадваме и развеселим за спасението от Него!
Битие 9.8-17 (Вечерня)
8И рече Бог на Ноя и на синовете му с него:
9ето, Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас,
10и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас, с всички излезнали от ковчега, с всички земни животни;
11сключвам Моя завет с вас, че няма вече да бъде изтребена всяка плът от потопни води и не ще вече да има потоп, който да опустоши земята.
12И рече (Господ) Бог: ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас, до вечни родове:
13Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята.
14И кога напратя облак на земята, ще се яви дъгата (Ми) в облака;
15и ще си спомня Моя завет, който е между Мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът; и водата няма вече да стане на потоп, за да изтреби всяка плът.
16И дъгата (Ми) ще бъде в облака, и Аз ще я видя, и ще си спомня вечния завет между Бога (и между земята) и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята.
17И рече Бог на Ноя: това е знакът на завета, що сключих между Мене и между всяка плът, която е на земята.
Притчи 12.8-22 (Вечерня)
8Човека хвалят наспоред разума му, а развратният по сърце ще бъде в презрение.
9По-добре прост, но да работиш за себе си, отколкото да се показваш чутовен, а да се нуждаеш от хляб.
10Праведният се грижи и за живота на добитъка си, а сърцето на нечестивците е жестоко.
11Който работи земята си, ще се насища с хляб; а който върви по стъпките на безделниците, е малоумен. (Комуто е драго да губи време подир вино, той ще остави в къщата си безчестие.)
12Нечестивецът желае да улови злото в мрежа; но коренът на праведните е твърд.
13Нечестивец се хваща чрез греховете на устата си; но праведник ще се отърве от беда. (Който гледа кротко, ще бъде помилуван, а който иде насреща във вратата, ще стесни другите.)
14От плода на устата си човек се насища с добро, и на човека се въздава според делата на ръцете му.
15Пътят на глупавия е прав в неговите очи; но който слуша съвет, той е мъдър.
16Глупавият веднага ще изкаже гнева си, а благоразумният скрива оскърблението.
17Който говори онова, що знае, той говори правда, а лъжесвидетелят говори измама.
18Празнословец ранява като с меч, а езикът на мъдрите изцелява.
19Правдиви уста пребъдват вечно, а лъжлив език - само за миг.
20В сърцето на зломислениците има коварство, у миротворците - радост.
21На праведника не ще се случи никакво зло, а нечестивците ще бъдат преизпълнени със злини.
22Лъжливи уста са гнусота пред Господа, а който говори истина, е благоугоден Нему.
Жития на светиите
Свети Евтихий, патриарх на Константинопол (582)
Той е роден в семейство на благочестиви и благородни родители във Фригия. Въпреки че баща му е бил виден офицер, той постъпва в монашество още в младостта си и става игумен на манастир в Амасия на тридесетгодишна възраст. През 553 г. е изпратен на Петия Вселенски събор като представител на митрополита на Амасия. На събора той е един от онези, които успешно защитават тезата, че еретиците могат да бъдат анатемосани след смъртта си. Най-известният пример в това отношение е Ориген, блестящият християнски философ, който е писал, че всички в крайна сметка ще бъдат спасени. По този начин позицията на Евтихий му спечелва враждебността на оригенистите, които все още съставляват влиятелна група в Църквата. Свети Евтихий става доверен човек на император Юстиниан и когато Мина, патриархът на Константинопол, почина, Евтихий е избран да го замести. Евтихий управлявал в мир дванадесет години, но след това бил хвърлен в полемика, когато смело се противопоставил на една от най-трудните за произнасяне ереси в STORYта на Църквата: афтародокетизма, вярата, че Христос, преди възкресението си, е притежавал нетленно тяло, неподвластно на глад, жажда или болка (въпреки че писанията ясно говорят за Христос, който е бил уморен, гладен, жаден, плачещ). Император Юстиниан за известно време изпаднал в този вариант на монофизитската ерес и заточил Евтихий в манастира си за дванадесет години. През тези години Евтихий се показал като чудотворец, изцелявайки много от болестите им чрез молитвите си. Юстиниан се покаял малко преди смъртта си и неговият наследник, Юстин II, призовал Евтихий обратно на патриаршеския престол, където той служил на Църквата в мир до смъртта си на седемдесетгодишна възраст.