Библейски четива (Синодален превод)
Битие 49.1-2, 8-12 (Вечерня)
1И повика Иаков синовете си и рече: съберете се, и ще ви обадя какво, ще се случи с вас занапред;
2съберете се и послушайте вие, синове на Иакова, послушайте баща си Израиля.
8Иудо! тебе ще възхвалят твоите братя. Ръката ти ще бъде върху гърба на враговете ти; тебе ще се покланят бащините ти синове.
9Иуда е млад лъв; от плячка, сине мой, се вдигаш. Наведе се и легна като лъв и лъвица: кой ще го вдигне?
10Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят - от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите.
11Той вързва о лоза своето осле и о лозата на най-доброто лозе - пърлето на своята ослица; във вино пере дрехата си и в кръв от грозде - облеклото си;
12блестят очите (му) от вино, и бели са зъбите (му) от мляко.
Софония 3.14-19 (Вечерня)
14Ликувай, дъще Сионова! тържествувай, Израилю! весели се и радвай се от все сърце, дъще Иерусалимова!
15Господ отмени присъдата над тебе, изгони врага ти! Господ, Цар Израилев, е посред тебе: повече няма да видиш зло.
16В оня ден ще кажат на Иерусалим: "не бой се", и на Сион: "да не отслабват ръцете ти!
17Господ, Бог твой, е посред тебе: Той е силен да те спаси; ще се развесели за тебе с радост, ще бъде милостив по любовта Си, ще тържествува за тебе с песни".
18Тъгуващите за тържествени празненства Аз ще събера; твои са те, върху тях тежи укор.
19Ето, Аз ще стесня всички твои притеснители в онова време и ще спася онова, що хроми, ще събера разсеяното и ще ги туря на почит и именитост по цяла тая земя на техния укор.
Захария 9.9-15 (Вечерня)
9Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница.
10Тогава ще изтребя колесниците у Ефрема и конете в Иерусалим, и ще бъде счупен военният лък; и Той ще възвести мир на народите, и владичеството Му ще бъде от море до море и от реката до земните краища.
11А колкото за тебе, Израилю, заради кръвта на завета ти Аз ще освободя твоите затворници от рова, в който няма вода.
12Връщайте се в крепостта вие, пленници, които се надявате! Каквото сега възвестявам, ще ти дам двойно.
13Защото като лък ще изопна за Себе Си Иуда и ще напълня лъка с Ефрема, и ще подигна синовете ти, Сионе, против твоите синове, Ионио, и ще направя тебе ратоборски меч.
14Ще се яви над тях Господ, и като светкавица ще изхвръкне стрелата Му; ще загърми Господ Бог с тръба и ще върви в южни бури.
15Господ Саваот ще ги брани, и те ще изтребват и ще тъпчат прашните камъни; ще пият и ще шумят като от вино, и ще се напълнят като жертвени чаши, както ъглите на жертвеника.
Яков 1.1-12
(Вечерня, Св. Марк)
1Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато.
2Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения,
3като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение;
4търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.
5Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде.
6Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра;
7такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.
8Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден.
9Униженият брат да се хвали със своята висота,
10а богатият - със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева:
11изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът й олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища.
12Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат.
Яков 1.13-27
(Вечерня, Св. Марк)
13Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого,
14но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот;
15след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт.
16Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя.
17Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна.
18Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му.
19И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв,
20защото човешкият гняв не върши Божия правда.
21Затова, като отхвърлите всяка нечистота и набрана злоба, с кротост приемете насаденото слово, което може да спаси душите ви.
22Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.
23Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало:
24погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил.
25Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си.
26Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.
Яков 2.1-13
(Вечерня, Св. Марк)
1Братя мои! дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие.
2Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи,
3и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми,
4то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли?
5Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат?
6А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища?
7Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате?
8Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: "възлюби ближния си като себе си" - добре правите.
9Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници.
10Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко.
11Защото Оня, Който е казал: "не прелюбодействувай", казал е и: "не убивай"; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона.
12Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата.
13Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.
Матей 21.1-11, 15-17
(Утринно Евангелие)
1И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици,
2като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;
3и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати.
4А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:
5"кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница".
6Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус:
7докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.
8А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;
9а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!
10И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този?
11А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.
15А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха
16и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: "из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала"?
17И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува.
Лука 10.1-15
(Утринно Евангелие, Св. Марк)
1След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде,
2и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
3Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци.
4Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
5И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!
6И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас;
7и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща.
8И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат;
9изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие.
10В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете:
11и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие.
12Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град.
13Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли;
14обаче, на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото вам.
15И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш.
Филипяни 4.4-9 (Апостол)
4Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се.
5Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо.
6Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, -
7и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса.
8Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, - само за него мислете.
9Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, - и Бог на мира ще бъде с вас.
1 Петрово 5.6-14
(Апостол, Св. Марк)
6И тъй, смирете се под крепката ръка Божия, за да ви въздигне, кога дойде време.
7Всичките си грижи Нему възложете, защото Той се грижи за вас.
8Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне;
9противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света.
10А Бог на всяка благодат, който е призвал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременното ви страдание, да ви усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими.
11Нему слава и владичество вовеки веков. Амин.
12Написах ви накратко по Силуана, верния брат, както мисля, като ви утешавам и уверявам, че това е истинска Божия благодат, в която вие стоите.
13Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко.
14Поздравете се един други с целование любовно. Мир на всички ви, които сте в Христа Иисуса. Амин.
Йоан 12.1-18 (Евангелие)
1Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.
2Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.
3Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.
4Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече:
5защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?
6Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)
7А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми.
8Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.
9Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.
10А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря,
11защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.
12На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим,
13взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.
14А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:
15"не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле".
16Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.
17Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.
18Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.
Марк 6.7-13
(Евангелие, Св. Марк)
7Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове.
8И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса,
9но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи.
10И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам.
11И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град.
12Те тръгнаха и проповядваха покаяние;
13изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха.