Исаия 48.17-49.4
(6-ти час)
17Тъй казва Господ, твоят Изкупител, Светият Израилев: Аз съм Господ, Бог твой, Който те учи на полезно, Който те води по оня път, по който трябва да ходиш.
18О, ако да беше се вслушвал в Моите заповеди! Тогава твоят мир щеше да бъде като река, и твоята правда - като морски вълни.
19И твоето семе щеше да бъде като пясъка, и ония, които произлизат от бедрата ти, - като песъчинките: не щеше да се изглади, не щеше да се изтреби името му пред Мене.
20Излизайте от Вавилон, бягайте от халдейци, с радостен глас разгласяйте и проповядвайте това, разпространявайте тая вест до край-земя; казвайте: "Господ изкупи Своя раб Иакова".
21И не жадуват те в пустините, през които ги води: Той им изтача вода от камък; разсича скала, - и леят се води.
22А за нечестивците няма мира, казва Господ.
1Слушайте Ме, острови, и внимавайте, народи далечни: Господ Ме повика още от утроба, от майчина Ми утроба нарече името Ми;
2и направи устата Ми като остър меч; със сянката на ръката Си Ме покриваше и Ме направи изострена стрела; в Своя колчан Ме пазеше;
3и Ми каза: Ти си Мой раб, Израилю, - в Тебе ще се прославя.
4Аз пък казах: напразно съм се трудил за нищо и напусто съм изтощавал силата Си. Но правото Ми е у Господа, и наградата Ми - у Моя Бог.
Битие 27.1-41 (Вечерня)
1Когато Исаак остаря, и отслабна зрението на очите му, повика по-големия си син Исава и му рече: синко! Той отговори: ето ме!
2(Исаак) рече: ето, аз остарях; не зная деня на смъртта си;
3вземи сега сечивата си, тула си и лъка си, иди на полето и улови ми дивеч,
4сготви ми ястие, каквото обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.
5Ревека слушаше, когато Исаак говореше на сина си Исава. И отиде Исав на полето да улови и донесе дивеч;
6а Ревека рече на своя по-малък син Иакова: ето, аз чух, как баща ти каза на брата ти Исава:
7донес ми дивеч и сготви ми ястие; аз ще ям и ще те благословя пред лицето Господне, преди смъртта си.
8Сега, сине мой, послушай ме, какво ще ти поръчам:
9иди при стадото и ми донес оттам две добри (млади) ярета; и аз ще сготвя от тях на баща ти ястие, каквото той обича;
10а ти ще занесеш на баща си, и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си.
11Иаков рече на майка си Ревека: брат ми Исав е космат, пък аз съм човек гладък;
12баща ми може да ме попипа, и аз ще бъда пред очите му измамник и ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия.
13А майка му му каза: нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой; само послушай думите ми и иди, та ми донес.
14Той отиде, взе и донесе на майка си; и майка му сготви ястие, каквото обичаше баща му.
15И взе Ревека скъпата дреха на по-големия си син Исава, която беше при нея в къщи, и облече (с нея) по-малкия си син Иакова;
16а ръцете му и гладката му шия уви с ярешките кожи;
17и даде ястието и хляба, които тя бе приготвила, в ръцете на сина си Иакова.
18Той влезе при баща си и продума: татко! Той отговори: ето ме, кой си ти, сине мой?
19Иаков рече на баща си: аз съм Исав, твоят първороден син; направих, както ти ми рече; стани, седни и яж от лова ми, та да ме благослови душата ти.
20И рече Исаак на сина си: как тъй скоро намери, сине мой? Той отговори: Господ Бог твой ми прати насреща ми.
21И рече Исаак на Иакова: приближи се (до мене), сине мой, да те попипам, дали си ти син ми Исав, или не.
22Иаков се приближи до баща си Исаака; той го попипа и рече: гласът - глас Иаковов, а ръцете - ръце Исавови.
23И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брата му Исава. И го благослови
24и рече: ти ли си син ми Исав? Той отговори: аз съм.
25Исаак рече: дай ми да ям от лова на сина ми, за да те благослови душата ми. Иаков му даде, и той яде; донесе му и вино, и той пи.
26Баща му Исаак му рече: приближи се (до мене), сине мой, и ме целуни.
27Той се приближи и го целуна. И усети Исаак дъха от облеклото му и го благослови, като рече: ето, дъхът от сина ми е като дъх от (пълна) нива, която Господ е благословил;
28да ти даде Господ от небесната роса и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и вино;
29народи да ти слугуват, и племена да ти се поклонят; да бъдеш господар над братята си, и да ти се поклонят синовете на майка ти; които те кълнат - да бъдат проклети; които те благославят - да бъдат благословени!
30Щом свърши Исаак благословията над (сина си) Иакова, и щом Иаков излезе от баща си Исаака, - и брат му Исав си дойде от лов.
31Сготви и той ястие, донесе на баща си, и му рече: татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.
32А баща му Исаак го попита: кой си ти? Той отговори: аз съм твоят син, твоят първороден син, Исав.
33И разтрепери се Исаак твърде много и рече: а кой беше онзи, който (ми) улови лов, донесе ми, и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? Той и ще бъде благословен.
34Исав, като изслуша думите на баща си (Исаака), дигна висок и твърде жаловит вик и каза на баща си: татко, благослови и мене!
35Но той (му) отговори: брат ти дойде с хитрост и взе твоята благословия.
36И рече (Исав): дали не затова му е дадено име Иаков, та вече два пъти ме спъва? Той взе първородството ми, и ето, сега ми взе и благословията. И пак рече (Исав на баща си): нима ти не си оставил (и) за мене благословия?
37Исаак отговори на Исава: ето, аз го поставих господар над тебе, и всичките му братя направих нему слуги; обдарих го с жито и вино; какво да сторя пък за тебе, сине мой?
38Но Исав рече на баща си: нима, татко, само една благословия имаш? Благослови и мене, татко! И (понеже Исаак мълчеше) Исав издигна глас и заплака.
39И отговори баща му Исаак и му рече: ето, ти ще живееш от тлъстината на земята и от росата небесна отгоре;
40ти ще живееш с меча си и ще служиш на брата си; но ще дойде време, когато ще се възпротивиш и ще свалиш игото му от врата си.
41Тогава Исав намрази Иакова поради благословията, с която го бе благословил баща му; и рече Исав в сърцето си: наближават дните, когато ще оплакваме баща си; и аз ще убия брата си Иакова.
Притчи 19.16-25 (Вечерня)
16Който пази заповед, запазва душата си, а който нехае за своите пътища, ще загине.
17Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние.
18Наказвай сина си, докле има надежда, и не се възмущавай от вика му.
19Гневливият нека търпи наказание, защото, ако го пожалиш, ще трябва да го наказваш още повече.
20Слушай съвет и приемай изобличение, за да станеш отпосле мъдър.
21В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа.
22Радост за човека е неговата благотворителност, и сиромахът е по-добър, отколкото лъжецът.
23Страхът Господен води към живот, и който го има, винаги ще бъде доволен, и зло няма да го постигне.
24Мързеливец потапя ръка в блюдото и не иска да я подигне до устата си.
25Ако накажеш кощунника, и простият ще стане благоразумен; и ако изобличиш разумния, той ще разбере поуката.