Исаия 45.11-17 (6-ти час)

11Тъй казва Господ, Светият на Израиля и негов Създател: ще Ме питате ли за бъдещето на синовете Ми и ще искате ли да Ми се месите в делото на ръцете Ми? 12Аз създадох земята и сътворих на нея човека; Аз - Моите ръце простряха небесата, и на цялото им воинство Аз дадох закон. 13Аз го въздигнах в правда и ще уравня всичките му пътища. Той ще съгради Моя град и ще отпусне пленниците Ми не за откуп, нито за дарове, казва Господ Саваот. 14Тъй казва Господ: печалбите на египтяни и търговията на етиопци, и савейци, люде снажни, към тебе ще преминат и твои ще бъдат; ще те последват, във вериги ще дойдат, ще паднат пред тебе ничком и ще те молят, думайки: само ти имаш Бог, и няма друг бог. 15Наистина, Ти си Бог съкровен, Бог Израилев, Спасител. 16Те всички ще бъдат посрамени и постидени; заедно с тях ще отидат със срам и всички, които правят идоли. 17А Израил ще бъде спасен с вечно спасение от Господа; вие не ще бъдете посрамени и постидени во веки веков.

Битие 22.1-18 (Вечерня)

1Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме! 2Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа. 3Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори. 4На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото. 5И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас. 6И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно. 7Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение? 8Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно. 9И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. 10Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си. 11Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме! 12Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене. 13Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака). 14И нарече Авраам онова място: Иехова-ире *; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди. 15И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето 16и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син, 17Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си; 18и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми.

Притчи 17.17-18.5 (Вечерня)

17Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина. 18Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си. 19Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне. 20Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда. 21Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост. 22Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши. 23Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието. 24Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя. 25Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си. 26Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда. 27Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен. 28И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си - благоразумен.

1Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно. 2Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си. 3С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието - позор. 4Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток. 5Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.

Девите мъченици Агапа, Ирина и Хиония в Илирия (295 или 304)

Тези три сестри живеели в Аквилея. Когато император Диоклециан бил там на посещение, той научил, че са християнки и заповядал да ги доведат при него. Когато не се отрекли от Христос, били хвърлени в затвора, а след това предадени на генерал на име Дулциций за мъчения. Дулциций се разпалил към сестрите и влязъл в затвора с намерението да ги оскверни; но когато се опитал да влезе, бил лишен от разум и паднал върху мръсните съдове на входа, прегръщайки ги и целувайки ги, докато не почернял напълно от сажди. Чувайки за това, императорът назначил друг генерал да измъчва сестрите. След ужасни мъчения Агапе и Хиония били изгорени, но садистичният генерал, знаейки за клетвата ѝ за девственост пред Господа, заповядал Ирина да бъде затворена в публичен дом. По Божие провидение тя била простреляна със стрела, преди да може да бъде принудена да понесе тази съдба.

Така завършва версията, дадена във Великия часовослов. Прологът представя малко по-различна версия: Когато Ирена била водена към публичния дом, ангел обърнал войниците назад и отвел Ирена на върха на висок хълм. На следващия ден генералът дошъл с войниците си, за да я заловят, но не успели да го изкачат. Тогава генералът заповядал Ирена да бъде простреляна със стрели.

Света Анастасия, пророчица в този град, събрала телата на трите сестри и ги погребала.