Исаия 37.33-38.6 (6-ти час)

33Поради това тъй казва Господ за асирийския цар: "не ще влезе той в тоя град, нито ще хвърли там стрела, и не ще доближи до него с щит, нито ще насипе против него окоп: 34по който път е дошъл, по същия и ще се върне, но в тоя град няма да влезе, казва Господ. 35Аз ще браня тоя град, за да го спася заради Мене и заради Моя раб Давида." 36Тогава излезе Ангел Господен, и погуби в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта станаха, и ето, всички - мъртви тела. 37И отстъпи Сенахирим, цар асирийски, та си отиде, върна се и живееше в Ниневия. 38И когато се кланяше в дома на своя бог Нисроха, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч, а сами побягнаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан.

1В ония дни Езекия заболя на смърт. И дойде при него пророк Исаия, син Амосов, и му рече: тъй казва Господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш. 2Тогава Езекия се обърна с лице към стената и се помоли Господу, думайки: 3"О, Господи! спомни си, че аз ходих пред Твоето лице вярно и с предано Теб сърце, и върших, що беше угодно в Твоите очи." И силно заплака Езекия. 4И биде слово Господне към Исаия и му бе казано: 5иди, кажи на Езекия; тъй казва Господ, Бог на отца ти Давида: чух твоята молитва, видях твоите сълзи, и ето, прибавям към твоите дни петнайсет години, 6и ще спася от ръката на царя асирийски тебе и тоя град, и ще закрилям тоя град.

Битие 13.12-18 (Вечерня)

12Аврам се настани в Ханаанската земя; а Лот се настани в градовете на околността и разпъна шатри до Содом. 13А содомските жители бяха лоши и много грешни пред Господа. 14И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад; 15защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека: 16и ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство; 17стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам (и на потомството ти завинаги). 18И вдигна Аврам шатрата си, и отиде да се засели в дъбравата Мамре', що е в Хеврон; и там съгради жертвеник Господу.

Притчи 14.27-15.4 (Вечерня)

27Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта. 28В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря. 29У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости. 30Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите. 31Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се. 32За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда. 33Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда. 34Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести. 35Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.

1(Гневът и разумни погубва.) Кротък отговор гняв отвръща, а обидна дума ярост възбужда. 2На мъдри езикът добри знания изказва, а на глупци устата глупост изригват. 3Очите Господни са на всяко място: те виждат лошите и добрите. 4Кротък език е дърво за живот, а необуздан е съкрушение на духа.

Свети Исаак Сириец, абат на Сполето, Италия (ок. 550 г.)

Това не е известният Исаак Сирийски (поменан на 28 януари), който е написал „Аскетическите проповеди“, а монах, който се е установил в Сполето и е бил известен със светия си, уединен живот, чудесата и проницателността си. Жителите на Сполето са се опитвали да го почетат с пари и други дарове, но той е отказал всичко и се е оттеглил в килия в гората. Скоро там е израснал голям манастир, докато други са се присъединявали към него в молитвения му живот.

Веднъж двама почти голи мъже дошли да просят дрехи от Исаак. Той казал на един монах да отиде до хралупа от дърво на известно разстояние и да донесе това, което е намерил там. Монахът се върнал с дрехи и ги дал на просяците. Те се засрамили, когато открили, че това са техните собствени дрехи, които били скрили в дървото.

Един човек дал два кошера на манастира. Монах скрил единия от тях и занесъл другия на игумена. Исаак му казал: „Внимавай, когато се връщаш в кошера, който си скрил: той е превзет от отровни змии. Внимавай да не те ухапят.“

Свети Василий Изповедник, епископ на Парий (ок. 760 г.)

В мрачните дни на иконоборството, този свети епископ отказал да подпише императорската заповед, осъждаща почитането на иконите, и за това бил жестоко преследван по много начини от еретиците до края на живота си; през цялото време той останал „твърд като диамант в своето православие“. (Пролог)

Нашата Света Майка Атанасия (860)

„Родена на остров Егина от богати и знатни родители, тя раздала имота си на бедните и отишла в манастир, където се подлагала на все по-голяма аскеза. Хранела се само веднъж на ден, и то само хляб и вода, а по време на Великия пост само веднъж на всеки два дни. Само на Коледа и Великден вкусвала месо и масло. Въпреки че била игуменка на манастира, тя била служебница на всички останали сестри и се срамувала, че някой трябва да ѝ служи. Тя била удостоена с великия дар на чудотворството, както приживе, така и след смъртта си.“ (Пролог)