Исаия 43.9-14 (Вечерня, Мъченици)

9Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина! 10А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има. 11Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене. 12Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ; 13от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това? 14Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев: за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня, Мъченици)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня, Мъченици)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Лука 21.12-19 (Утринно Евангелие, Мъченици)

12А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име; 13а това ще бъде вам за свидетелство. 14И тъй, турете си на сърце да не обмисляте отрано, що да отговаряте, 15понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници. 16Ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят; 17и ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; 18но и косъм от главата ви няма да загине; 19с търпението си спасявайте душите си.

Юда 1-10 (Апостол)

1Иуда, раб на Иисуса Христа, а брат на Иакова - до призваните, осветени в Бога Отца и запазени от Иисуса Христа: 2милост вам и мир и любов да изобилва. 3Възлюбени, като имам голямо усърдие да ви пиша за общото наше спасение, счетох за нужно да ви пиша и помоля - да се подвизавате за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите. 4Защото са се вмъкнали някои човеци, чието осъждане е отдавна предназначено, нечестивци, които обръщат благодатта на Бога нашего в разпътство и се отричат от едничкия Владика Бога и Господа нашего Иисуса Христа. 5Искам да ви напомня, - макар да знаете вече това, - че Господ, като избави народа от Египетската земя, погуби отпосле ония, които не вярваха; 6ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден. 7Както Содом и Гомора и околните градове, които по същия начин като тях блудствуваха и налитаха на друга плът, станаха за пример с това, че бидоха наказани с вечен огън, - 8също тъй ще бъде и с тия, които, бълнувайки като насъне, сквернят плътта, презират началниците и хулят властта. 9А Михаил Архангел, когато се препираше с дявола за Моисеевото тяло, не посмея да произнесе хулна присъда, а рече: Господ да ти забрани. 10А тия хулят това, що не знаят; което пък по природа като безсловесните животни знаят, в него се разтляват.

Евреи 12.1-10 (Апостол, Мъченици)

1Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, 2имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий. 3Помислете, прочее, за Оногова, Който претърпя от грешниците такова над Себе Си поругание, та да ви не дотегне, и да не отпаднете душевно. 4В борбата си против греха още не сте се противили до кръв 5и сте забравили увещанието, което вам като на синове говори: "сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава. 6Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема". 7Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? 8Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни деца, а не синове. 9При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях: не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи? 10Защото те ни наказваха за малко дни, според както им беше угодно; а Тоя - за полза, та да участвуваме в Неговата светост.

Лука 22.39-42, 45-23.1 (Евангелие)

39И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му. 40А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение. 41И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше, 42като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята. 45Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга; 46и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение. 47Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна, Той е. 48А Иисус му рече: Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески? 49Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож? 50И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. 51Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го. 52А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете! 53Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака. 54Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч. 55Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях. 56Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него. 57Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам. 58След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна: човече, не съм. 59А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец. 60Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя. 61Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 62И като излезе вън, горко плака. 63Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха; 64и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари? 65И много други хули казваха против Него. 66А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си; 67и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате; 68ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете; 69отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила. 70И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз. 71А те рекоха: какво свидетелство ни трябва още? ние сами чухме от устата Му.

1И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата,

Матей 20.1-16 (Евангелие, Мъченици)

1Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си, 2и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си; 3като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни, 4па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха. 5Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото. 6А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни? 7Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите. 8А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите. 9И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий. 10А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий; 11и като получиха, зароптаха против стопанина 12и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата. 13А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? 14Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; 15нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър? 16Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Светите четиридесет мъченици от Себастия (Себасте) (320)

Всички те били войници под командването на един генерал, пленени по времето на Лициний заради вярата си в Христос. Били съблечени голи и хвърлени в замръзналото езеро при Себастия в Понт. Издържали цяла нощ, окуражавайки се взаимно да бъдат търпеливи. Някои разкази твърдят, че преследвачите им поставили топли бани на брега пред погледа им, за да ги подмамят да се отрекат от Христос. Накрая един от тях, сломен от страданията си, се отрече от вярата си и напусна групата. Един от стражарите, на име Аглай, видял в видение тридесет и девет венци, спускащи се от небето върху главите на верните страдащи, и бил подтикнат да се обяви за християнин. Той бил незабавно изпратен да се присъедини към мъчениците на замръзналото езеро, за да се запази броят им четиридесет. На сутринта всички те, почти мъртви, били хвърлени в огън, а останките им – в езерото. На третия ден мъчениците се явили на Петър, местния епископ, и му казали да ги потърси в езерото. Епископът отишъл до езерото в тъмна нощ със своето духовенство и според един разказ костите на мъчениците изплували на повърхността и горели там като свещи. Мощите били събрани и погребани с почести.

Това е най-разпространената версия. Прологът дава малко по-различна версия, в която мъчениците били накарани да стоят не на замръзналото езеро, а във ледените води.

Свети Цезарий (369)

Той беше брат на Свети Григорий Богослов и, подобно на брат си, беше богословски автор. В своите произведения той дава отговор на въпроса: Колко време Адам и Ева са прекарали в Рая преди грехопадението? Различни автори са давали приблизителни оценки, вариращи от шест часа до три дни. Свети Цезарий пише, че престоят на нашите първи родители в Рая е продължил четиридесет дни; и че поради тази причина Христос е постил четиридесет дни в пустинята, изпитван от дявола. „Защото, докато старият Адам не е бил в състояние да устои на изкушението на дявола в изобилието на Рая, Новият Адам му е устоял като истински рицар в глад и жажда в пустинята.“ (Пролог)