Исаия 7.1-14 (6-ти час)

1В дните на Ахаза - син на Иоатама, син Озиев, цар иудейски - Рецин, цар сирийски, и Факей, син Ремалиев, цар израилски, отидоха против Иерусалим да го завладеят, но не можаха да го завладеят. 2И биде известено на дома Давидов и казано: сирийци се разположили в земята Ефремова. И разтрепери се сърцето на Ахаза и сърцето на народа му, както се от вятър люлеят дървета в гора. 3И каза Господ на Исаия: излез ти и син ти Шеарясув да посрещнеш Ахаза накрай водопровода на горния водоем, по пътя към нивата на тепавичаря, 4и му кажи: внимавай и бъди спокоен; не бой се, и да не отпада сърцето ти пред двата края на тия димящи главни, от разпаления гняв на Рецина, на сирийци и на сина Ремалиев. 5Сирия, Ефрем и синът Ремалиев кроят против себе си зло, думайки: 6да идем против Иудея и да я размирим, да я завладеем и да й поставим за цар Тавеиловия син. 7Но Господ Бог тъй казва: това няма да стане и не ще се сбъдне; 8защото глава на Сирия е Дамаск, и глава на Дамаск - Рецин; а подир шейсет и пет години Ефрем ще престане да бъде народ; 9и глава на Ефрема е Самария, и глава на Самария - синът Ремалиев. Ако не вярвате, то е, защото не сте удостоверени. 10И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече: 11искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето. 12И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа. 13Тогава Исаия рече: слушайте, прочее, доме Давидов! нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог? 14Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.

Битие 5.32-6.8 (Вечерня)

32Ной беше на петстотин години; и роди Ной (трима синове:) Сима, Хама и Иафета.

1Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери, 2тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше. 3И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години. 4В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци. 5И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време; 6и разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си. 7И рече Господ: ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих; от човек до скот, гадове и птици небесни ще изтребя, защото се разкаях, задето ги създадох. 8А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога).

Притчи 6.20-7.1 (Вечерня)

20Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си; 21вържи ги завсякога на сърцето си, обвържи с тях шията си. 22Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли се, ще приказват с тебе: 23защото заповедта е светило, и поуката - светлина, и назидателните поуки - път към живота, 24за да те пазят от покварена жена, от лъстив език на чужда. 25Не пожелавай хубостта й в сърцето си, (да не бъдеш уловен чрез очите си) и да не те увлече с клепките си, 26защото поради блудница жена човек изпада до корица хляб, а жена прелюбодейка улавя многоценна душа. 27Може ли някой да си тури огън в пазуха, без да изгорят дрехите му? 28Може ли някой да ходи по живи въглени, без да опари нозете си? 29Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си: който се допре до нея, няма да остане без вина. 30Не прощават на крадеца, ако краде да насити душата си, кога е гладен; 31хванат ли го, той заплаща седморно, дава всичкия къщен имот. 32Който пък прелюбодействува с жена, той ум няма; погубва душата си оня, който върши това: 33бой и срам ще намери той, и безчестието му няма да се изглади, 34защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади, 35няма да приеме никакъв откуп и няма да се задоволи, колкото и да умножаваш даровете.

1Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, - и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.)

Евреи 2.11-18 (Апостол, Богородица)

11Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки: 12"ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея". 13И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде". 14А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, 15и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. 16Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема; 17затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. 18Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.

Лука 1.24-38 (Евангелие, Богородица)

24След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: 25тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците. 26А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, 27при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. 28Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. 29А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. 30И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; 31и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. 32Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; 33и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. 34А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? 35Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. 36Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; 37защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. 38Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.

Събор на Архангел Гавраил

Всеки от Великите празници на Църквата е последван от възпоменание на някой светец, който участва в събитията на празника. Така че днес ние възпоменаваме Свети Архангел Гавраил, който донесе благата вест за зачатието на Христос на Мария, Богородица. Прологът дава следното учение:

„Вестителят на въплъщението на Божия Син, той е един от седемте велики ангела, които стоят пред Божия престол. Той разкри на Захария раждането на Предтечата и каза за себе си: „Аз съм Гавриил, който стои пред Бога“ (Лука 1:19). Името му, Гавриил, означава „Божий човек“. Говорейки за Благовещението, светите отци коментират, че ангел с такова име е бил изпратен, за да покаже кой е Той и каква е природата Му, който ще се роди от пречистата Дева. Той ще бъде Божият човек, Богочовекът, силният и могъщ Бог. Други са открили, че същият този Гавриил е обявил за зачатието на Дева Мария на Йоаким и Анна и че той е научил Моисей в пустинята да напише книгата Битие. Светите отци смятат, че Гавриил принадлежи към най-висшия и най-висш порядък на небесните сили, серафимите, тъй като серафимите стоят най-близо до Бога. И така, той е един от седемте серафими, най-близки до Бога. Имената на тези седем са: Михаил, Гавраил, Рафаил, Уриил, Селатиил, Йегудиил и Варахиил. Някои биха добавили Йеремилил към това число. Всеки има своето собствено служение, но всички са равни по почит. Защо Бог не е изпратил Михаил? Защото служението на Михаил е потискане на враговете на Божията истина, докато служението на Гавраил е възвестяване на спасението на човешката раса.“