Исаия 3.1-14
(6-ти час)
1Ето Господ, Господ Саваот, ще отнеме от Иерусалим и от Иуда жезъл и тръст, всяка хлебна и всяка водна подкрепа,
2храбър вожд и воин, съдия и пророк, ясновидец и старец,
3петдесетник и велможа, съветник, мъдър художник и изкусен гадател.
4И ще им дам момчета за началници, и деца ще владеят над тях.
5И в народа един ще угнетява другиго, и всякой - своя ближен; момче безсрамно ще се големее пред старец, и простак - пред велможа.
6Тогава човек ще се хване за брата си, в челядта на баща си, и ще каже: ти имаш одежда, бъди ни вожд, и тия развалини да бъдат под твоя ръка.
7А той с клетва ще каже: не мога изцели раните на обществото; и в моята къща няма ни хляб, ни одежда: не ме правете вожд на народа.
8Тъй се е рушил Иерусалим, и падна Иуда, защото езикът им и делата им са против Господа, оскърбителни за очите на Неговата слава.
9Изразът на лицето им свидетелствува против тях, и за греха си те разказват открито, както содомци, не крият: горко на душата им! защото сами на себе си навличат зло.
10Кажете на праведника: блазе му! защото ще яде плодовете на делата си;
11а на беззаконника - горко му! защото ще има отплата за делата на ръцете му.
12Притеснители на Моя народ са деца, и жени владеят над него. Народе Мой! твоите вождове те въвеждат в заблуда и са развалили пътя, по който вървиш.
13Дигна се Господ на съд, - и стои, за да съди народите.
14Господ влиза в съд със старейшините на Своя народ и с Неговите князе: вие опустошихте лозето; плячкосаното от сиромаха е във вашите къщи;
Битие 2.20-3.20 (Вечерня)
20И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен.
21И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът.
22И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.
23И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си).
24Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.
25И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.
1Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?
2Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем,
3само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.
4Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;
5но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.
6Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.
7Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници.
8И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета.
9И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си?
10Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих.
11И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?
12Адам отговори: жената, която ми даде Ти - тя ми даде от дървото, и аз ядох.
13Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох.
14И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;
15и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.
16На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.
17А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, - проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си;
18тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева;
19с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.
20И даде Адам на жена си име Ева *, защото тя стана майка на всички живеещи.
Притчи 3.19-34 (Вечерня)
19Господ с премъдрост основа земята, с разум утвърди небесата;
20чрез Неговата премъдрост се разтварят бездните и облаците ръсят роса.
21Синко, не изпущай тия неща отпред очите си, пази здравомислие и разсъдливост, -
22и те ще бъдат живот за душата ти и украшение за шията ти.
23Тогава ще вървиш безопасно по пътя си, и ногата ти не ще се спъне.
24Кога легнеш да спиш, не ще се боиш, и кога заспиш, сънят ти ще бъде приятен.
25Не ще се уплашиш от внезапен страх, нито от нападение, що иде от нечестивци;
26защото Господ ще бъде твое упование и ще запази ногата от примка.
27Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори.
28Не казвай на приятеля си: "иди си и дойди пак, и утре ще ти дам", кога имаш при себе си. (Защото не знаеш, какво ще роди утрешният ден.)
29Не крой зло против ближния си, когато с доверие живее при тебе.
30Не сваждай се с човека без причина, когато не ти е сторил зло.
31Да ти се не ревне човек, който постъпя насилствено, и не избирай ни един от пътищата му;
32защото Господ се гнуси от развратния, и с праведните има общение.
33Проклятие Господне е върху дома на нечестивия, а жилището на благочестивите Бог благославя.
34Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат.