Съставно 8 - Исаия 40, 41, 45, 48, 54 (Вечерня, Предтеча)

1Така казва Господ: Утешавайте, утешавайте Моя народ, казва Бог. Свещеници, говорете на сърцето на Йерусалим. Утешете я, защото нейното унижение се изпълни; защото нейният грях е премахнат, понеже тя получи от ръката Господня двойно за своите грехове. Глас на викащ в пустинята: Пригответе пътя на Господа, изправете пътищата на нашия Бог. Всяка долина ще се напълни и всяка планина и хълм ще се снижат; кривото ще стане право, и неравните пътища ще се изгладят; и всяка плът ще види спасението на Бога. Възкачи се на висока планина, ти, който носиш благата вест на Сион; издигни гласа си със сила, ти, който носиш благата вест на Йерусалим. Издигни го, не се бой. Аз, Господ Бог, Аз, Богът на Израил, ще чуя и няма да ги оставя; но ще отворя реки от планините и извори посред равнините. Ще превърна пустинята във водни ливади и жадната земя във водни потоци. Нека небесата се радват отгоре и облаците да изливат правда. Нека земята да поникне и да разцъфне с милост и правда. Разгласи глас на радост до краищата на земята и нека се чуе това: кажете, че Господ е избавил Своя слуга Яков. И ако ожаднеят в пустините, Той ще им изведе вода от скала. Радвай се, безплодна, която никога не си раждала; извикай и запей, ти, която не си познала родилни болки, защото децата на изоставената са повече от децата на тази, която има съпруг.

Съставно 9 - Малахия 3, 4 (Вечерня, Предтеча)

1Така казва Господ Вседържител: Ето, Аз изпращам Моя Ангел, Моя вестител, пред лицето ти, който ще приготви пътя ти пред тебе. И Господ, Когото вие търсите, ще дойде в Своя храм. И кой ще устои в деня на Неговото влизане? И кой ще издържи при явяването Му? Защото Той ще влезе като огън в пещ за претопяване и като луга на прачите. И ще дойде при вас на съд; и ще бъде бърз свидетел против нечестивите, против прелюбодейците, против онези, които лъжливо се кълнат в Неговото име, и против онези, които не Му се боят, казва Господ Вседържител. Защото Аз съм Господ, вашият Бог, и не се изменям; а вие, синове на Яков, сте изопачили законите и не сте ги пазили. Затова върнете се към Мен и Аз ще се върна към вас, казва Господ Вседържител. И всички народи ще ви нарекат блажени, и ще познаете, че Аз съм Господ, Който различава праведния от беззаконния в деня, когато направя Свое особено притежание онези, които Ме любят. Знайте тогава и помнете закона на Моя слуга Моисей, както му заповядах на Хорив, за целия Израил – устави и съдби. И ето, ще ви изпратя Илия Тесвитеца, преди да дойде великият и явен ден Господен; той ще обърне сърцето на бащата към сина и сърцето на човека към ближния му, за да не поразя земята с тежък удар, когато дойда, казва Господ Вседържител, Богът Светият на Израил.

Съставно 3 - Премъдрост Соломонова 4, 5 (Вечерня, Предтеча)

1Праведният човек, ако дойде до своя край, ще бъде в покой. Праведният, който умира, ще осъди беззаконните, които са живи; защото те ще видят края на праведния и няма да разберат какво са замисляли за него. Защото Господ ще съкруши беззаконните, ще ги направи безгласни и ще ги хвърли стремглаво, и ще ги разклати от основите им, и те ще бъдат напълно победени в скръб, и паметта им ще изчезне. Те ще дойдат със страх при отчитането на греховете си, и беззаконията им ще ги изобличат пред лицето им. Тогава праведният ще застане с голяма смелост пред онези, които го угнетяваха и правеха трудовете му без значение. Когато видят това, те ще се смутят от голям страх и ще се удивят на чудото на неговото спасение. Защото ще казват, като се разкайват, и с мъка ще стенат и ще казват: „Това ли е онзи, когото ние, безумните, някога превърнахме в присмех и пословица на укор? Смятахме живота му за безумие и края му за безчестие. Как той беше причислен към синовете Божии и получи своя дял със светиите? Затова ние се отклонихме от пътя на истината и светлината на правдата не ни огря, и слънцето не изгря за нас. Ние се наситихме с пътища на беззаконие и погибел и вървяхме по непроходими пътеки, но не познахме пътя Господен.

Лука 7.17-30 (Утринно Евангелие, Предтеча)

17Това мнение за Него се разнесе по цяла Иудея и по цялата околност. 18И известиха на Иоана неговите ученици за всичко това. 19Иоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Иисуса да попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? 20А те, като дойдоха при Него, рекоха: Иоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? 21А в тоя час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение. 22И отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува; 23и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене. 24След като заминаха изпратените от Иоана, Той почна да говори към народа за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра? 25Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати. 26Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 27Този е, за когото е писано: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе". 28Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството Божие е по-голям от него. 29И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Иоана; 30а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си.

2 Петрово 3.1-18 (Апостол)

1Това е вече второ послание, що ви пиша, възлюбени; в тия две послания с напомняне пробуждам вашия чист разум, 2за да си спомните думите, изпреди казани от светите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, предадена от вашите апостоли; 3най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти 4и казват: де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението. 5Защото тия, които това искат, умишлено забравят, че небесата и земята открай бяха съставени от вода и чрез вода със силата на Божието слово, 6поради което тогавашният свят, потопен от вода, загина. 7А сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци. 8Едничко това да не отбягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден. 9Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние. 10И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят. 11И тъй, понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие, 12които очаквате и желаете скорото дохождане на Божия ден, за който пламналите небеса ще се разрушат, и разгорелите се стихии ще се стопят? 13Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда. 14Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни; 15и дълготърпението на Господа нашего считайте за спасение, както и възлюбеният наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост, 16както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел. 17Вие, прочее, възлюбени, като знаете това от по-рано, пазете се, да не би, увлечени от заблуждението на беззаконниците, да отпаднете от твърдостта си, 18но растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Нему слава и сега и в ден вечний. Амин.

2 Коринтяни 4.6-15 (Апостол, Предтеча)

6Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа. 7Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам. 8Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме; 9гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. 10Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни. 11Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът, 12тъй че смъртта действува в нас, а животът - във вас. 13А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим, 14като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас. 15Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.

Марк 13.24-31 (Евангелие)

24Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, 25и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят. 26Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. 27И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето. 28Вземете подобие от смоковницата: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; 29тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата. 30Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. 31Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

Матей 11.2-15 (Евангелие, Предтеча)

2А Иоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици 3и Му каза: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? 4Отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате: 5слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува; 6и блажен оня, който се не съблазни поради Мене. 7А когато те си отиваха, Иисус почна да говори народу за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра? 8Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати. 9Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 10Защото този е, за когото е писано: "ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе". 11Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него. 12А от дните на Иоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят; 13защото всички пророци и законът бяха пророкували до Иоана. 14И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде: 15който има уши да слуша, нека слуша!

Първо (IV в.) и второ (IX в.) откриване на свещената глава на Свети Йоан Кръстител

След като Предтечата беше обезглавен по заповед на Ирод и неговата незаконна съпруга Иродиада, главата му беше изхвърлена на място, което Синаксарион нарича „неприлично място“, вероятно тоалетна. Според някои, тя беше тайно възстановена от Йоана, една от жените, носещи миро, и погребана с почести близо до Ерусалим. Там тя била намерена, чрез откровение на Предтечата, от двама монаси, дошли в Ерусалим да се поклонят пред гроба на нашия Спасител (първото намиране). Сложили главата в торба, монасите се върнали у дома. По пътя срещнали един беден грънчар от Емеса. Тази нощ Предтечата се явил на бедния човек и му наредил да отнесе мощата. Той се върнал с нея в Емеса и веднага започнал да просперира в бизнеса си. Точно преди да умре, той сложил свещената моща в сандък, който оставил на сестра си с тези указания: никога да не го отваря без указания от този, който е скрит вътре; и да го предаде на благочестив човек, възлюбен от Бога. Така главата на Кръстителя премина през много поколения, като накрая беше скрита в пещера близо до манастир, основан по времето на Марциан (450-457), чийто игумен беше благочестивият Марцел.

Блаженият Предтеча се явил няколко пъти на Марцел, прегръщал го и веднъж дори му дал гърне с мед. Кръстителят наредил на Марцел да следва звезда, която го завела до пещерата и спряла пред ниша в стената. Марцел изкопал там и се натъкнал на мраморна плоча, под която се намирал голям съд, съдържащ скъпоценната глава. Свещената моща била отнесена с радост в катедралата в Емеса, където извършила много чудеса. По времето на Михаил III (842-867) тя била пренесена в Константинопол. Именно при това пренасяне бил установен настоящият празник.

Версията, представена тук, е тази на Св. Симеон Метафраст. Други източници дават съществено различни разкази.

Прологът отбелязва: „Важно и интересно е да се отбележи, че докато беше жив, Йоан не извърши нито едно чудо (Йоан 10:41), но на неговите мощи беше дадена благословената сила да вършат чудеса.“

Свети Етелберт (Ethelbert), първият християнски крал на Кент (616)

През 597 г. група от четиридесет мисионерски монаси, водена от Свети Августин от Кентърбъри (28 май), е изпратена в Британия от светия папа Григорий Велики, за да донесе благословеното Евангелие на Иисус Христос на английския народ. Етелберт, който беше крал на Кент в продължение на тридесет и шест години, прие монасите благосклонно, позволи им да проповядват в кралството си и ги покани да установят седалището си в Кентърбъри, столицата му, където вече имаше малка, разрушена църква, посветена на Свети Мартин от Тур през римско време.

Самият крал се обърнал към християнството и приел светото кръщение от ръцете на Свети Августин; множество от неговите поданици последвали неговия пример. Когато Свети Августин беше ръкоположен за епископ, Етелберт му позволи да стане архиепископ на Кентърбъри и даде собствения си дворец, за да служи като манастир. Кралят работеше неуморно за обръщането на съседните кралства и през 604 г. основа епископска катедра в Лондон. За разлика от някои християнски владетели, той отказваше да вижда някой да бъде обръщан насила.

Свети Етелберт починал в мир през 616 г., след като управлявал в продължение на петдесет и шест години. Погребан бил в църквата „Свети Петър и Павел“, която сам основал. Много чудеса се случвали при гроба му, където лампата горела непрекъснато, докато манастирът не бил разпуснат от протестантите през 1538 г.