Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

2 Тимотей 3.10-15 (Апостол)

10А ти си последвал моето учение, живот, намерение, вяра, моето великодушие, любов, търпение, 11моите гонения и страдания, що ме сполетяха в Антиохия, Икония, Листра, каквито гонения претърпях; и от всичко ме избави Господ. 12Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени. 13А лукави човеци и измамници ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани. 14Но ти пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш, от кого си научен; 15пък ти и от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Иисуса.

Лука 18.10-14 (Евангелие)

10двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. 11Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: 12постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. 13А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! 14Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Свети Евстатий, архиепископ на Антиохия (337)

Той е ръкоположен за епископ на Берея (Алепо) в Сирия, а след това на Антиохия през 324 г. Той взема активно участие в Никейския събор срещу арианската ерес. Неговата ревност за вярата предизвикала омразата на различни еретици, които свикали събор в Антиохия, където чрез клевети и лъжесвидетелства успели да свалят светия епископ от престола и да го изпратят в изгнание в Тракия, където той починал няколко години по-късно.

Свалянето от престола на светеца предизвика разкол в Антиохийската църква, който бе преодолян едва през 414 г. (вж. св. Мелетий, 12 февруари). Свети Йоан Златоуст публично възхвали Евстатий като мъченик, а мощите му най-накрая бяха върнати в Антиохия през 482 г. Синаксарионът казва: „Тогава народът излезе с ликуване да го посрещне с факли и тамян и го ескортира, докато той правеше триумфално влизане в града си, който по този начин възстанови единството си във вярата и в почитанието на този защитник на православието.“

Свети Йоан Схоластик, патриарх на Константинопол (577)

Той произхождал от района на Антиохия и станал духовен служител едва на петдесетгодишна възраст. Той спечели широка известност като представител на Антиохийската патриаршия в Константинопол и беше избран за патриарх на Константинопол след свалянето от престола на Евтихий през 565 г. Той състави „Номоканон“, сборник от църковни канони, и добави химна за причастие „От Твоята тайнствена вечеря...“ към Божествената литургия. Почива в мир.

Свети Захария, патриарх на Йерусалим (632)

Той е бил Скевофилакс, пазител на свещените съдове в Църквата на Константинопол, а след това е назначен за патриарх на Йерусалим през 609 г. Когато персите превземат Йерусалим през 614 г. и отнасят Светия Кръст на нашия Господ като трофей, Захария отива в Персия с Кръста, прегърнал го в ръцете си. През 631 г. император Ираклий победи персите и възвърна Кръста, като го донесе в Константинопол. Според един разказ Захария се върна с Кръста, след което отново пое управлението на Църквата в Йерусалим до смъртта си през 632 г., когато Модест (който беше действал в негово отсъствие) го наследи. Според друг разказ Свети Захария умря в изгнание, а Модест беше назначен за патриарх, когато Светият Кръст се върна в Йерусалим.