Светият ни отец Авксентий (470)
Той е от персийски произход, роден в Сирия. Като млад мъж се е отличил като член на двора на император Теодосий Млади. Виждайки суетата на светските почести и удоволствия, той става монах в Константинопол; но когато хората започват да възхваляват неговата святост, той бяга в планината Оксея близо до Халкедон, която по-късно става известна като планината на Авксентий. Там той построил малка колиба и живял в уединение; но с времето бил открит от някои овчари и вярващите започнали да пристигат във все по-голям брой за неговото учение, благословия, молитви и изцеление. Той извършил безброй чудеса, но смирението му било такова, че винаги се стремял да избегне те да му се приписват. Когато го молели да се моли за изцеление на някого, той се опитвал да откаже, казвайки: „И аз съм грешен човек.“ Но когато хората го убеждаваха с молбите си, той призоваваше всички да се молят заедно за изцеление; или им напомняше, че Бог ще даде според вярата им; или казваше на болния: „Господ Иисус Христос те изцелява.“ Когато император Марциан свика Четвъртия вселенски събор в Халкедон, той заповяда отшелникът да се присъедини към събранието на светите отци. Авксентий отказа, като каза, че учението на доктрината е от компетенцията на епископите, а не на монасите. Пратениците на императора го заведоха насила. Той беше посрещнат с почести от императора и потвърди всички решения на Събора.
Той никога не се върна на планина Оксея, а се засели на още по-диво и отдалечено място на планина Скопа, която по-късно стана известна като планина Св. Авксентий. Учениците му построиха малка дървена колиба с един прозорец, през който той можеше да разговаря с непрекъснатия поток от посетители. Той почина в мир през 470 г. Голяма тълпа се събрала за погребението му, а светите му мощи били поверени на женски манастир, чийто духовен отец бил той.
Планината Св. Авксентий скоро се превърна в център на исихастичния живот с седем манастира.
Какво се случи с Деня на влюбените?
На 14 февруари Римокатолическата църква чества двама светци на име Валентин, и двамата мъченици в Рим в различно време (единият е бил епископ в Италия). И двамата са светци и в Православната църква, но се честват на 30 юли и 24 октомври. Що се отнася до шоколадовите бонбони, цветята, картичките и т.н., Енциклопедия Британика казва: „Денят на Свети Валентин като празник на влюбените... няма никаква връзка със светеца или с някое събитие от неговия живот. Тези обичаи изглеждат по-скоро свързани или с езическия римски празник Луперкалия, който се е провеждал в средата на февруари, или с пролетния сезон като цяло.“