2 Тимотей 2.20-26 (Апостол)
20В голяма къща има не само златни и сребърни съдове, а и дървени и глинени; и едни са за почетна употреба, а други за долна.
21И тъй, ако някой се очисти от тия, той ще бъде почетен съд, осветен, приспособен за употреба на Господаря и приготвен за всяко добро дело.
22Отбягвай също и младежки похоти и стреми се към правда, вяра, любов и мир с ония, които призовават Господа от чисто сърце.
23А глупави и невежествени разисквания отбягвай, като знаеш, че те пораждат крамоли;
24а Господният раб не бива да влиза в крамоли, но да бъде към всички кротък, поучлив и търпелив;
25с кротост да наставлява противниците, та дано Бог им даде покаяние, да познаят истината
26и да се освободят от примката на дявола, който ги е живи уловил, за да изпълняват волята му.
Деяния 6.8-7.5, 47-60
(Апостол, Св. Стефан)
8А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа.
9Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана;
10ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше.
11Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога.
12И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона.
13И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона,
14защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей.
15И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.
1Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е?
2А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан,
3и му каза: "излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа".
4Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.
5И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.
47А Соломон Му построи дом.
48Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
49"небето е Мой престол, а земята - подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?
50Нали Моята ръка направи всичко това?"
51Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие.
52Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, -
53вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.
54Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.
55А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога,
56и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.
57Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него
58и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,
59и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми!
60И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.
Лука 19.37-44 (Евангелие)
37А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,
38като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!
39И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.
40Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.
41И когато се приближи и видя града, заплака за него
42и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти,
43понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред,
44и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.
Матей 21.33-42
(Евангелие, Св. Стефан)
33Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.
34И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.
35А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.
36Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.
37Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.
38Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.
39И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.
40И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?
41Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.
42Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?