Матей 1.18-25 (Утринно Евангелие)

18А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго. 19А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. 20Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; 21тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му. 22А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: 23"ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",* което ще рече: с нас е Бог. 24Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. 25И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.

Галатяни 4.4-7 (Апостол, Рождество)

4но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, 5за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. 6А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче! 7Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.

Галатяни 5.22-6.2 (Апостол)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Матей 2.1-12 (Евангелие, Рождество)

1А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха: 2де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним. 3Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него. 4И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос? 5А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка: 6"и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля". 7Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата, 8и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня. 9Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът. 10А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост. 11И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна. 12И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.

Лука 10.19-21 (Евангелие)

19ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди; 20обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата. 21В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.

Рождество Христово по плът на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос

Разказът на Синаксар включва следното предание от Протоевангелието на Яков: „Когато Йосиф намери място за Мария във Витлеем, той излезе да търси акушерка. По пътя си забеляза, че цялата природа внезапно беше станала напълно неподвижна, сякаш обзета от удивление: птиците висяха неподвижно във въздуха, хората и животните спряха на място, а водите спряха да текат. Непрекъснатото движение, което води всичко от раждането до смъртта и го затваря в суета (вж. Пс. 38:6-7; 102:15. Екл. 1), беше преустановено, защото в този момент Вечният влезе в сърцето на времето. Предвечният Бог стана новородено дете. Времето и STORYта сега придобиха ново измерение.“

Пастирите, които видяха Господа

„А в същата страна имаше овчари, които пребиваваха на полето и пазеха стадото си през нощта. И ето, ангел Господен дойде при тях и славата Господня ги осия. И те се уплашиха много. И ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички хора. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знамение: Ще намерите Младенеца, повит в пелени, лежащ в ясли. И внезапно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините на Бога, и на земята мир между човеците, благоволение.“ (Лука 2:8-14)

Почитането на влъхвите

Вижте Матей, гл. 2. Според стиховете от Празника и повечето от Светите Отци, влъхвите са били астролози от Персия или Вавилония (Писанието казва само, че са дошли „от изток“.) Звездата, която са следвали, не е била неодушевен обект, а една от Ангелските Сили на небето, назначена да ги води към Спасителя. От самото начало Благата вест за Христос е била провъзгласена на народите.