1 Тимотей 3.1-13 (Апостол)

1Верни са тия думи: желае ли някой епископство, добро нещо желае. 2Но епископът трябва да е непорочен, мъж на една жена, трезвен, целомъдър, скромен, почтен, страннолюбив, поучлив; 3не пияница, не побойник, не свадлив, не алчен за гнусна печалба, а кротък, миролюбив и не сребролюбив; 4да управлява добре къщата си и да има деца послушни със съвършена почтителност; 5защото, който не умее да управлява собствената си къща, как ще се грижи за църквата Божия? 6Да не е новопокръстен, за да се не възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола. 7Трябва още той да има и добро свидетелство от външните, за да не бъде укоряван и да не падне в примката на дявола. 8Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба, 9да пазят тайнството на вярата с чиста съвест. 10И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони. 11Също и жените им трябва да бъдат почтени, не клеветници, трезвени и верни във всичко. 12Всеки от дяконите трябва да бъде мъж на една жена, добре да управлява децата си и къщата си. 13Защото, които са служили добре, придобиват добър чин и голямо дръзновение във вярата, що имат в Христа Иисуса.

Лука 16.1-9 (Евангелие)

1А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му; 2и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник. 3Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се; 4сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството. 5И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми? 6Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет. 7После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет. 8И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината. 9И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.

Свети пророк Агей (ок. 520 г. пр.н.е.)

Той е роден във Вавилон, от свещеническото племе на Леви, по време на пленничеството на евреите. След завръщането си в Йерусалим, евреите започват да възстановяват Храма и да се покланят там според Закона, но са обезкуражени от съпротивата на местното население (много от които евреи, които не са отишли в плен). Затова Бог издига светите пророци Агей и Захария (8 февруари), за да подтикнат хората да завършат свещеното си дело. Пророчествата на Агей разкриват, че сушата, от която страдат евреите, е причинена от неуспеха им да завършат възстановяването на Йерусалим и ще приключи едва когато се посветят отново на делото си. Той е класиран на десето място сред малките пророци.

Света императрица и чудотворка Теофано (893)

Тя е родена от благородни родители в Константинопол. Красива и благочестива, тя е избрана от император Василий (867-886) за булка на сина му Лъв VI Мъдри. Когато Лъв се възкачва на трона, императрицата не проявява привличане към почестите и удоволствията на царския живот, а посвещава дните си на молитва и милостиня. Тя изпълнява всички задължения на императорското си положение, като същевременно води живот на аскеза, когато е далеч от погледа на света. Под богатите си дрехи носи груба вретена и спазва пост и бдение, сякаш живее монашески живот. Тя е смирена и уважителна към всички и се обръща дори към слугите си с „Господарю“ или „Господарко“. През нощта, след като слугите ѝ я оставят сама, тя напуска разкошното си легло и спеше на рогозка на пода, като често става през нощта, за да се моли.

След смъртта на дъщеря си Евдокия през 892 г., тя пожелала да напусне света и да влезе в манастир, но духовният ѝ баща, Свети Евтимий (память на 5 август), не дал благословията си. Въпреки това, престоят ѝ в света не бил дълъг: само три години по-късно тя починала, преди да навърши тридесет години. Веднага след погребението ѝ в църквата „Свети апостоли“, светите ѝ мощи станали източник на много чудеса и изцеления и се почитат и до днес във Вселенската патриаршия в Константинопол.