10 Декември 2027
Петък от 25-а седмица след Петдесетница

Рождественски пост

Почитани светии

Мъченици Мина, Ермоген, Евграф

Библейски четива (Синодален превод)

2 Солунци 3.6-18 (Апостол)

6Заповядваме ви също, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да страните от всеки брат, който постъпва безчинно, а не по преданието, що е получил от нас. 7Сами знаете, как трябва да подражавате нам, защото ние не безчинствувахме при вас, 8нито у някого ядохме хляб даром, а работехме с труд и мъка деня и нощя, за да не отегчим някого от вас, - 9и не за това, че нямахме власт, а за да ви дадем себе си за пример, та да ни подражавате. 10Защото и когато бяхме между вас, наръчвахме ви това: който не иска да се труди, не бива и да яде. 11Но слушаме, че някои у вас живеят безчинно, нищо не работят, а се занимават с празни работи; 12на такива заповядваме и ги молим в Господа нашего Иисуса Христа да работят безшумно и свой си хляб да ядат. 13А вие, братя, не падайте духом, кога вършите добро. 14Ако ли някой не послуша думите ни в това послание, забележете го и не се сношавайте с него, за да се засрами; 15и го не смятайте за враг, а го наставлявайте като брат. 16А Сам Господ на мира да ви дава мир винаги и всякак; Господ да бъде с всички вас! 17Саморъчен поздрав от мене, Павла; това е белег във всяко послание; аз пиша тъй: 18благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.

Лука 13.31-35 (Евангелие)

31В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: излез и замини оттук, защото Ирод иска да Те убие. 32И рече им: идете и кажете на тая лисица: ето, изгонвам бесове, и изцерявам днес и утре, и на третия ден ще свърша; 33но Аз трябва да вървя днес, утре и други ден, защото не бива пророк да загине вън от Иерусалим. 34Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте! 35Ето, оставя се вам домът ви пуст. И казвам ви, че няма да Ме видите, докле не дойде време да кажете: благословен Идещият в име Господне!

Жития на светиите

Свети мъченици Мина, Ермоген и Евграф (235)

Минас бил атинянин, придворен на император Максимин и таен християнин. Веднъж в Александрия избухнали граждански вълнения, предизвикани от различни политически фракции и от нарастващия успех на християнските мисионери в отвръщането на александрийския народ от идолите. Императорът изпратил Минас да помири страните и да уреди спора. При пристигането си Минас бързо разрешил политическите проблеми и възстановил мира в града; но вместо да потуши християнството, както желаел императорът, той направил всичко по силите си, за да защити християните и да насърчи разпространението на Евангелието. Когато мълвата за това стигнала до императора, той изпратил друг доверен придворен, Ермоген, да възстанови имперската власт и да екзекутира Минас, ако не се отрече от Христос. Ермоген изпълнил стриктно тези заповеди: той подложил благочестивия Минас на различни ужасни мъчения на публичната арена. Но Минас бил по чудо запазен през всички тях и когато най-накрая се появил на арената, обграден от двама блестящи ангели, Ермоген се разкаял и изповядал Христос. Той от своя страна станал толкова пламенен защитник на Евангелието, че скоро бил назначен за епископ (!). Накрая императорът решил, че единственото решение е сам да дойде в Александрия. Там той наредил жестоко да измъчват до смърт Мина и Ермоген тайно, за да не извършат публични чудеса; но когато императорът се явил пред народа на арената на следващия ден, двамата светци, чудотворно запазени, също се появили там, карайки народа да извика: „Христос е единственият истински Бог!“ При гледката, писарят на Мина, Евграф, се обявил за християнин, скочил на арената и публично поискал честта да умре с тях. И тримата били обезглавени. Скъпоценните им мощи по-късно били отнесени в Константинопол, където извършили много чудеса.