1 Солунци 2.1-8 (Апостол)
1Вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не бе напразно: 2макар и пострадали и поругани попреди във Филипи, както знаете, ние дръзнахме в Бога нашего да ви проповядваме Божието благовестие с голям труд. 3Защото нашето учение не произхожда нито от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито от лукавство; 4но както Бог ни удостои да ни повери благовестието, тъй и говорим - не за да угаждаме на човеци, а на Бога, Който изпитва сърцата ни. 5Защото нито с ласкателни думи се отнесохме някога към вас, както знаете, нито с користна умисъл: Бог е свидетел! 6Нито човешка слава дирехме - било от вас, било от други: 7макар и да можехме да се явим с важност като Христови апостоли, при все това ние бяхме благи среди вас, също както кърмачка се нежно отнася с децата си. 8Тъй ви бяхме обикнали, че бяхме готови да ви предадем не само благовестието Божие, но и душите си, понеже ни бяхте станали драги.