1 Петрово 1.1-2.6 (Вечерня)

1Петър, апостол на Иисуса Христа, до пришълците, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния, избрани 2по предведение на Бога Отца, чрез осветяване от Духа, за послушност и за поръсване с кръвта Иисус Христова: благодат вам и мир да изобилва! 3Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда, 4за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас, 5които с Божия сила чрез вяра сте пазени за спасение, готово да се открие в последно време. 6Затова радвайте се, макар сега и да поскърбите малко (ако е потребно) в различни изкушения, 7та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос, 8Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, 9като постигате края на вашата вяра - спасението на душите; 10за това спасение направиха издирвания и изследвания пророците, които предсказаха за дадената вам благодат, 11като изследваха, кое и какво време е посочвал Христовият Дух, що беше в тях, когато Той е предвестявал Христовите страдания и идещата след тях слава; 12тям бе открито, че не на тях самите, а нам служеше онова, което сега ви е проповядвано от ония, които ви са благовестили чрез Духа Светаго, пратен от небесата, и в което желаят да надникнат Ангелите. 13Заради това, възлюбени, като препашете чреслата на ума си, бидейки бодри, напълно се надявайте на принасяната вам благодат при явяването Иисус Христово. 14Като послушни чеда, не постъпвайте според предишните ваши похоти, кога бяхте в неведение, 15но по примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки. 16Защото писано е: "бъдете свети, понеже Аз съм свет". 17И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване, 18като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите, 19но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос, 20Който е бил предназначен още преди свят да се създаде, но се яви в последно време за вас, 21повярвалите чрез Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, та вярата ви и надеждата ви да бъдат в Бога. 22След като сте очистили душите си с послушност на истината чрез Духа, за нелицемерно братолюбие, обичайте се постоянно един други от чисто сърце, 23като възродени не от тленно семе, а от нетленно, чрез словото на живия Бог, Който пребъдва довеки. 24Защото "всяка плът е като трева, и всяка човешка слава - като цвят у трева: изсъхна тревата, и цветът й олетя; 25но словото Господне пребъдва довеки"; а това е словото, което е вам благовестено.

1И тъй, като оставите всяка злоба и всяко коварство, всяко лицемерие, завист и клевета, 2като новородени младенци, ламтете за неподправеното словесно мляко, та с него да пораснете за спасение, 3защото вкусихте, че Господ е благ. 4Като пристъпвате към Него, живия камък, от човеците отхвърлен, но от Бога избран, драгоценен, 5и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство, за да принесете духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа. 6Ето защо в Писанието е казано: "ето, полагам в Сион краеъгълен Камък, избран, драгоценен; и който вярва в Него, няма да се посрами".

1 Петрово 2.21-3.9 (Вечерня)

21Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му: 22Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му; 23кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия; 24Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте". 25Защото бяхте като овци блуждаещи (без пастир), но сега се завърнахте при Пастира и Пазителя на вашите души.

1Тъй също и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, 2като видят вашия чист богобоязлив живот. 3Вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетено на коси, кичене със злато или обличане в премени, 4а вътрешно - скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога. 5Защото тъй някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; 6както Сарра се покоряваше на Авраама, като го наричаше господар. Вие сте нейни чеда, ако правите добро, без да се боите от нищо. 7Също и вие, мъжете, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд и като на сънаследници на благодатния живот, за да нямате спънка в молитвите си. 8Най-сетне, бъдете всички едномислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри; 9не връщайте зло за зло, или хула за хула, а, наопаки, благославяйте, като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение.

1 Петрово 4.1-11 (Вечерня)

1И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши, 2та през останалото в плът време да живее не вече по човешки похоти, а по воля Божия. 3Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение; 4затова те се и чудят, че вие не припкате заедно с тях в същото прекомерно разпътство, и ви корят; 5те ще дадат отговор на Оногова, Който е готов да съди живи и мъртви. 6Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом. 7Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви. 8А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото "любовта покрива много грехове". 9Бъдете страннолюбиви един към други без ропот. 10Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат. 11Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин.

Йоан 21.1-14 (10-то утринно Евангелие)

1След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй: 2бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. 3Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. 4А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. 5Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. 6А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. 7Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. 8А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. 9А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. 10Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. 11Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. 12Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. 13Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. 14Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.

Йоан 21.15-25 (Утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Галатяни 2.16-20 (Апостол)

16обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. 17Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не! 18Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: 19чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, 20и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

1 Коринтяни 4.9-16 (Апостол, Св. Филип)

9Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци. 10Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни. 11Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, 12и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим; 13хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. 14Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. 15Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието. 16Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.

Лука 8.5-15 (Евангелие)

5излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; 6а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; 7други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; 8а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! 9А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча? 10Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират. 11Тая притча значи: семето е словото Божие; 12а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; 13а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; 14а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; 15а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

Йоан 1.43-51 (Евангелие, Св. Филип)

43На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. 44А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. 45Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. 46А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж. 47Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. 48Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. 49Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. 50Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш. 51И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Свети апостол Филип

Той бил от Витсаида Галилейска и бил усърден ученик на Закона и Пророците. Когато за първи път срещнал Иисус, той веднага Го последвал и казал на Натанаил: „Намерихме Този, за Когото писа Моисей в Закона и Пророците“ (Йоан 1). След Възнесението на Христос Филип бил избран да проповядва Евангелието в Азия (западната провинция Мала Азия). Той пътувал с Вартоломей (честван на 11 юни) и сестра му Мариамна, като всички те радостно понасяли големи страдания и гонения в служба на Господа. В Хиераполис във Фригия те изцелили съпругата на управителя от очно заболяване и тя повярвала в Господа. Управителят бил толкова разгневен от това, че разпнал Филип с главата надолу. В момента, в който той предал душата си на Бога, земята се отворила, поглъщайки много езически жреци и управителя. Много от оцелелите езичници, ужасени, повярвали в Христос и били кръстени от Вартоломей. Свети Вартоломей продължил да проповядва Евангелието на много места; Мариамна пътува до река Йордан, където почина в мир.

Сред славянските народи Рождественският пост често се нарича Филиповка, тъй като започва веднага след този празник.

Свети Григорий Палама (1359)

Учението на Свети Григорий е толкова фундаментално за Православието, че той се почита специално всяка година по време на Великия пост в неделята след Неделята на Православието (както и на 14 ноември); епископ Калистос отбелязва в английското издание на „Добротолюбие“, че „неговата успешна защита на божествения и нетварен характер на Таворската светлина... [се] разглежда като пряко продължение на предходното честване, като нищо по-малко от обновен Триумф на Православието“.

Син на видно семейство, Свети Григорий е роден (1296 г.) и израснал в Константинопол. На около двадесетгодишна възраст той изоставя обещаваща светска кариера, за да стане монах на Атон. (Семейството му се присъединява към него масово: двама от братята му отиват с него на Света гора; по същото време овдовялата му майка, две от сестрите му и много от домашните слуги също постъпват в монашески живот.) Той прекарва следващите двадесет години като отшелник, прекарвайки пет дни в седмицата в пълно уединение, а след това се присъединява към братята през уикендите за Божествената литургия и съпътстващите я служби.

Около 1335 г. той е призван да води много по-публичен живот в защита на вярата и духовността на Църквата. Гръкът, живеещ в Италия, Варлаам Калабриецът, е предприел атака срещу исихастката духовност на Църквата. По същество Варлаам отричал, че човек може да постигне истинско видение за Самия Бог или истинско единение с Него в този живот. Григорий, разпознавайки в това атака срещу самата християнска вяра, откликва. Той дори напуска Света гора и се установява отново в Константинопол, за да води по-добре борбата, която става толкова публична, че е свикан Църковен събор, за да се разреши въпросът. Възгледите на Свети Григорий са потвърдени, а тези на Варлаам - осъдени на Константинополския събор през 1341 г.

Въпреки че самият Варлаам се завръща в Италия, редица негови последователи продължават атаката, което в крайна сметка води до още два събора през 1347 и 1351 г., като и двата потвърждават позицията на исихастите. Митрополит Йеротей („Умът на Православната църква“) пише, че тези събори имат „всички белези на Вселенски събор“. Това, заедно с факта, че възгледите на Свети Григорий са потвърдени в Синодикона на Православието (определен да се чете в църквите всяка неделя на Православието) и неговото честване всяка втора неделя на Великия пост, показва ясно, че неговото учение е основна и неотменна част от православната вяра.

През 1347 г. Свети Григорий е ръкоположен за митрополит на Солун, където служи до смъртта си. (Една година от този период той прекарва като пленник на турски пирати). Въпреки (или поради?) строгия си монашески произход, той е почитан от паството си: веднага след смъртта му през 1359 г., народното му почитане се заражда в Солун, Константинопол и Атон, а през 1368 г., само девет години след смъртта му, Църквата официално го прославя като светец.

Свети Григорий винаги е бил наясно, че непрестанната умствена молитва не е специално призвание на монасите, а е възможна и желателна за всеки християнин във всяка сфера на живота. Вижте неговата „За необходимостта от постоянна молитва за всички християни“, възпроизведена на този сайт.

Благочестивият император Юстиниан и съпругата му Теодора (565)

„Благочестивият император Юстиниан бил пламенен християнин и гениален човек във всяка област. Неговото дълго царуване (527-65) било решаващ период в STORYта на Империята от административна, дипломатическа, военна, икономическа, правна, културна и църковна гледна точка. Той бил истинският основател на Християнската империя, който възстановил старата Римска империя, разкъсана на парчета от варварски нашественици. Вярвал, че поддържането на православната вяра и поддържането на симфонията на Църквата и държавата са от съществено значение за благополучието на Империята. Имал задълбочени познания по теология и написал няколко трактата върху догмите на вярата. Забранил езическото поклонение в Империята и непрестанно преследвал еретици и сектанти. Направил всичко възможно, за да помири монофизитите с Халкидонския събор. През 553 г. свикал в Константинопол Петия Вселенски събор (25 юли), който потвърдил осъждането на Несторий и осъдил и Ориген.“

„Великолепието на църквите и на всичко, което свидетелстваше за божествената слава, достигна кулминацията си по време на Юстинианова империя. Той възстанови Великата църква „Света София“ в Константинопол, където, както се казваше, службата на Бога била толкова чудесно подредена, че сякаш небето е слязло на земята. Той направи големи дарове на манастирите в Египет и Палестина и построи манастира „Света Екатерина“ на планината Синай. Във всичко, което правеше, той имаше помощта и подкрепата на съпругата си, благочестивата императрица Теодора. Юстиниан почина на 14 ноември 565 г., без да успее да възстанови пълното единство на Църквата, но той постави империята на здрави основи, които щяха да издържат векове.“ (Синаксарион)

Юстиниан е построил великата църква „Света Мъдрост“ (Агия София), може би най-величествената християнска църква. Химнът „Единороден Сине“ е бил включен в Божествената литургия по негова заповед и се смята, че е бил композиран от него.

Забележка: Съществуват известни противоречия относно включването на Юстиниан в Синаксариите. Неговите пламенни усилия за помирение на монофизитите с Църквата са довели някои писатели до заключението, че самият той е възприел монофизитските грешки; други оспорват това. Липсвайки мъдростта да разрешат въпроса, ние само отбелязваме, че той е включен в Синаксариите на манастира Ормилия (цитиран по-горе), но някои Синаксарии са превърнали неговото почитане в това на император Юстин (518-527).