Йоан 20.11-18 (8-мо утринно Евангелие)

11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба; 12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. 13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили. 14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. 15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. 16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю. 17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог. 18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.

2 Коринтяни 11.31-12.9 (Апостол)

31Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа. 32В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.

1Да се хваля, не ми е за полза, а при все това ще мина към видения и откровения Господни. 2Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе. 3И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае), 4че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори. 5С такъв човек ще се похваля; но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи. 6Ако пък поискам да се хваля, няма да бъда безумен, защото ще кажа истина; но аз се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече, отколкото вижда в мене, или чува от мене. 7И, за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям. 8Затова три пъти молих Господа, да го отстрани от мене. 9Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.

Евреи 13.7-16 (Апостол, Св. Йоан Кочуров)

7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. 8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки. 9Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха. 10Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията. 11Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана, 12затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти. 13И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му; 14защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим. 15Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му. 16А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.

Лука 6.31-36 (Евангелие)

31И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. 32И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. 33И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. 34И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. 35Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. 36И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

Лука 12.32-40 (Евангелие, Св. Йоан Кочуров)

32Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството. 33Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда; 34защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. 35Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени; 36и вие ще приличате на ония човеци, които очакват господаря си, кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука. 37Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи. 38И ако дойде на втора стража, и на трета стража дойде, и ги намери тъй, блазе на тия слуги. 39Знайте и това, че, ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата. 40Бъдете, прочее, и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.

Светите апостоли Стахий, Апелес, Амплиас, Урбан, Нарцис и Аристобол.

Те са сред Седемдесетте. И шестимата са споменати от св. Павел в шестнадесета глава на Посланието му до римляните. Стахий е назначен за епископ на Византия от апостол Андрей и е почивал в мир през 54 г. Апелес става епископ на Хераклея в Мала Азия. Амплиас и Урбан са ръкоположени за епископи в Македония от св. Андрей; и двамата умират като мъченици. Нарцис става епископ на Атина и умира като мъченик. Аристобол става епископ на Британия, където почива в мир.

Новомъченик Николай от Хиос (1754)

Отгледан в благочестие, той работи като каменоделец, докато инцидент не го лиши от разсъдъка и способността да говори. Местните турски владетели се възползват от състоянието му, за да го обявят за мюсюлманин. В продължение на години след това той работи като овчар, докато не срещна монах на име Кирил, който се молеше усърдно да му бъдат възвърнати разсъдъците. Той се възстанови по чудо и почти веднага беше изпълнен с желание да се покае и да живее само за Христа, посвещавайки се на молитва, пост и бдение. Малко по-късно той беше несправедливо заподозрян в престъпление от (християнските) жители на селото си и беше изведен пред турските власти. Когато го разпитват, той заявява: „Роден съм християнин, възпитан съм като християнин, никога не съм се отрекъл от Христос заради исляма и никога няма да се отрека от Него, а ще умра като християнин.“ Заради това е жестоко измъчван. Много местни християни, включително селският свещеник, се страхували за собствената си безопасност и го призовавали да се отрече от Христос, но Николай само ги смъмрил и останал непоколебим. След много дни на изтезания той най-накрая бил убит с меч. Синаксарионът разказва как гъста тъмнина паднала над целия остров Хиос. Когато ужасените турци изгорили тялото на мъченика, за да се отърват от това чудо, те се ужасили още повече, когато от пламъците се издигнала небесна миризма, разкриваща влизането на светеца във вечната слава.