Йоан 20.1-10 (7-мо утринно Евангелие)

1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. 2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили. 3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба. 4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба. 5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба. 6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят; 7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място. 8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва, 9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. 10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.

2 Коринтяни 9.6-11 (Апостол)

6С това искам да кажа: който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне. 7Всеки да отдели, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава. 8А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело, 9както е писано: "пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно". 10А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда, 11та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога.

Лука 5.1-11 (Евангелие)

1Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, 2видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. 3Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. 4А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. 5Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата. 6Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. 7И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. 8Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. 9Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, 10тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци. 11И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

Свети мъченик Аретас и събратята му (524)

„Тези мъченици се бориха за благочестието през 524 г. в Наджран, град в Арабия Феликс (днешния Йемен). Когато Дху Нувас, владетел на племето Химяри в Южна Арабия и юдаист, взе властта, той се опита да изтреби християнството, особено в Наджран, християнски град. Въпреки съветите на Аретас, вожд на Наджран, градът се предаде на Дху Нувас, който веднага наруши дадената от него обещание и се опита да принуди града да се отрече от Христос. Водени от свети Аретас, стотици мъченици, включително жени, деца и бебета, смело устояха на заплахите му и бяха обезглавени и изгорени. След като мъжете бяха убити, всички свободно родени християнски жени от Наджран бяха доведени пред тирана и им беше заповядано да се отрекат от Христос или да умрат; но те упрекнаха преследвача с такава смелост, че той каза, че дори мъжете не са го обиждали толкова презрително. Толкова голяма беше вярата им, че в целия Наджран не се намери нито една жена, която да се отрече от Христос, въпреки че някои от тях претърпяха мъчения, по-горчиви от тези на повечето мъже. В съюз с Византия, етиопският цар Елесбан освободил Наджран от Дху Нувас скоро след това и построил църкви в чест на мъчениците. Наджран станал място за поклонение до възникването на исляма век по-късно. В края на живота си цар Елесбан, наричан още Калеб, се оттеглил в уединение като отшелник; той изпратил короната си в Йерусалим като дар за Църквата на Светия Гроб. Той също се почита на този ден като светец. Името на Свети Аретас на арабски, Харит, означава „орач, земеделец“, много подобно на „Георги“ на гръцки. (Великият Хорологион)

Етиопия все още е християнска нация, заобиколена от ислямски държави. Името на покойния император Хайле Селасие означава на етиопски „Силата на Троицата“.