Православен  Календар

19 Октомври 2027
Вторник от 18-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

  • Пророк Иоил
  • мощите на преп. Йоан Рилски
  • Праведният Йоан, чудотворец от Кронщад (1908).
  • Светият пророк Йоил (8-ми век пр. Хр.)
  • Свети мъченик Варус и събратята му (304 г.)
  • Свети йеромартир Садот (Шахдост) и неговите 128 сподвижници (342)

Библейски четива (Синодален превод)

Ефесяни 5.20-26 (Апостол)

20като благодарите винаги за всичко на Бога и Отца, в името на Господа нашего Иисуса Христа, 21като се покорявате един другиму в страх Божий. 22Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа, 23защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото. 24Но както църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко. 25Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея, 26за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото;

Лука 3.23-4.1 (Евангелие)

23Иисус, когато начеваше служението Си, беше на около трийсет години, и беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев, 24Мататов, Левиин, Малхиев, Ианаев, Иосифов, 25Мататиев, Амосов, Наумов, Еслимов, Нагеев, 26Маатов, Мататиев, Семеиев, Иосифов, Иудин, 27Иоананов, Рисаев, Зоровавелев, Салатиилев, Нириев, 28Мелхиев, Адиев, Косамов, Елмодамов, Иров, 29Иосиев, Елиезеров, Иоримов, Мататов, Левиин, 30Симеонов, Иудин, Иосифов, Ионанов, Елиакимов, 31Мелеаев, Маинанов, Мататаев, Натанов, Давидов, 32Иесеев, Овидов, Воозов, Салмонов, Наасонов, 33Аминадавов, Арамов, Есромов, Фаресов, Иудин, 34Иаковов, Исааков, Авраамов, Тарин, Нахоров, 35Серухов, Рагавов, Фалеков, Еверов, Салин, 36Каинанов, Арфаксадов, Симов, Ноев, Ламехов, 37Матусалов, Енохов, Иаредов, Малелеилов, Каинанов, 38Еносов, Ситов, Адамов, Божий.

1Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята;

Жития на светиите

Праведният Йоан, чудотворец от Кронщад (1908).

„Свети Йоан от Кронщад беше женен свещеник, който живееше с жена си в целомъдрие. Благодарение на неуморния си труд в свещеническите си задължения и любовта към бедните и грешниците, Господ му дари велики дарби на ясновидство и чудотворство, до такава степен, че в последните години от живота му чудеса на изцеление — както на тялото, така и на душата — се извършваха безброй пъти всеки ден чрез молитвите му, често за хора, които само му бяха писали с молба за помощ. По време на живота си той беше известен в цяла Русия, както и в западния свят. Той ни е оставил дневника си „Моят живот в Христа“ като духовно съкровище за християните от всички възрасти; написан на прост език, той разкрива най-дълбоките тайни на нашата вяра с онова мъдрост, която се дава само на сърце, пречистено от благодатта на Светия Дух. Предвиждайки като истински пророк Революцията от 1917 г., той безмилостно изобличаваше нарастващото отстъпничество сред народа; той предсказа, че самото име на Русия ще бъде променено. Докато мракът на неверието се сгъстяваше, той блестеше като фар на неугасима благочестивост, утешавайки вярващите чрез многото чудеса, които извършваше, и чрез бащинската любов и простота, с които приемаше всички. Свети Йоан почина в мир през 1908 г.” (Великият Часослов)

Светият пророк Йоил (8-ми век пр. Хр.)

Името му означава „Господ е Бог“. Той се счита за втори сред „малките пророци“. Старозаветната книга с неговите пророчества, която носи неговото име, включва пророчеството му за идването на Светия Дух на Петдесетница (Йоил 2:28), което е цитирано от апостол Петър (Деяния 2:17).

Свети мъченик Варус и събратята му (304 г.)

„Той беше римски офицер в Египет и таен християнин. Когато седем християнски учители бяха хвърлени в затвора, Варус продължаваше да ги посещава там, задоволявайки нуждите им и служейки им с голяма преданост. Той се възхищавал на мъчениците и скърбял, че страхът не му позволявал да застане като мъченик за Христа. Тези Божии мъже му дали кураж и Варус решил да отиде и да бъде измъчван заедно с тях. Един от тези благочестиви мъже умрял в затвора и когато нечестивият управител извикал мъчениците пред себе си и видял, че са само шестима, попитал къде е седмият. „Аз съм седмият!“, извика Варус. Разяреният управител го измъчва първи. Той заповяда да го бият с сухи ремъци, след това да го вържат за дърво и да го разфасоват на парчета с ножове, докато не предаде святата си душа на Бога. След това тялото му беше хвърлено върху купчина тор. Една жена от палестински произход, Клеопатра, вдовица на офицер, била там със сина си Йоан. Тя тайно взела мощите на светия мъченик от купата с тор и ги погребала в къщата си. След това поискала разрешение от управителя да вземе тялото на мъртвия си съпруг от Египет обратно в Палестина. Тъй като била вдовица на офицер, управителят веднага й дал разрешение. Тази благословена християнка, Клеопатра, обаче взела не тялото на съпруга си, а на светия мъченик Варус, занесла го в селото си Едра, близо до Табор, и го погребала там. След това построила църква, посветена на Свети Варус, и той й се явявал често от отвъдния свят, блестящ като ангел Божий.” (Пролог)

Свети йеромартир Садот (Шахдост) и неговите 128 сподвижници (342)

По време на жестокото преследване на християните от персийския цар Шапур II, Свети Садот наследи мъченика Симеон (17 април) като епископ на Селевкия. Името му на персийски, Шах-дост, означава „Приятел на царя”; но земният шах не го виждаше като приятел, а светият епископ знаеше, че дните му на земята са преброени. Една нощ в сън Садот видя стълба, простираща се от земята до небето. На върха стоеше епископ Симеон, който му викаше радостно: „Качи се, Садот, и не се страхувай! Аз се качих вчера; ти ще се качиш днес. ’ Когато се събуди, Садот разбра, че скоро ще бъде призован към мъченичество. Той веднага се зае да окуражи паството си и да ги увещава да останат твърди за Христа в настъпващия ден на гоненията.

Няколко дни по-късно гонителите дойдоха от името на царя, за да арестуват светия епископ; заедно с него хванаха 128 свещеници, дякони, монаси и обикновени вярващи. Всички бяха държани в затвора в продължение на пет месеца, като бяха извеждани многократно и измъчвани по начини, твърде жестоки, за да бъдат описани; но нито един не можа да бъде принуден да се поклони на слънцето. Накрая всички бяха осъдени на смърт с меч. 128-те мъченици, оковани с вериги, пееха радостни химни, докато вървяха към мястото на екзекуцията. Те не преставаха да пеят до смъртта на последния мъченик. Садът обаче беше откаран в окови в града Бейт Лапат, където няколко дни по-късно беше обезглавен.

⚠ Съобщи за неточност