Йоан 20.19-31 (9-то утринно Евангелие)

19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! 20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. 22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. 23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. 24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. 25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. 26След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! 27После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. 28Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! 29Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. 30И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. 31А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.

2 Тимотей 4.5-8 (Апостол, Неделя преди Богоявление)

5Но ти във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни. 6Защото аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи. 7С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; 8прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.

1 Тимотей 1.15-17 (Апостол)

15Верни и за всяко приемане достойни са думите, че Христос Иисус дойде в света да спаси грешниците, от които пръв съм аз. 16Но затова бидох помилуван, за да покаже Иисус Христос в мене първи всичкото Си дълготърпение за пример на ония, които повярват в Него за живот вечен. 17А на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог - чест и слава вовеки веков. Амин.

Марк 1.1-8 (Евангелие, Неделя преди Богоявление)

1Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий, 2както е писано у пророците: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе." 3"Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му." 4Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове. 5И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си. 6А Иоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед. 7И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; 8аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.

Лука 18.35-43 (Евангелие)

35А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; 36и като чу да минава край него народ, попита: какво е това? 37Обадиха му, че Иисус Назорей минава. 38Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! 39Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! 40Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: 41какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. 42Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси. 43И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.

Пророк Малахия (около 400 г. пр. Хр.)

Той е последният от дванадесетте малки пророци и последният от всички пророци на Стария Завет. Името му означава „Моят ангел“ или „Моят посланик“. Той се завърна с изгнаните евреи от Вавилон и взе участие във възстановяването на Храма в Ерусалим. Неговото пророчество обявява на вярващите, че Господ скоро ще сложи край на еврейското свещеничество с идването на Христос, Слънцето на правдата (Малахия 4:2), вечния Свещеник.

Свети мъченик Гордий от Кесария (IV в.)

„Мъченикът Гордий, който беше от Кесария в Кападокия, беше центурион по звание. Неспособен да понесе нечестието на езичниците, той се оттегли в пустинята, за да се очисти чрез молитва и пост. След като разбра, че аскетичното му обучение го е подготвило достатъчно, той слезе от планините, когато в Кесария се провеждаше някакъв езически празник, на който присъстваха всички, и се представи пред множеството. Въпреки че зрелищата на празника продължаваха, никой не им обръщаше внимание, а всички погледи бяха насочени към него. От престоя си в планините погледът му беше див, брадата му – дълга, одеждите му – окъсани, тялото му – като скелет; и все пак около него сияеше някаква благодат. Той беше разпознат и се вдигна силен вик и шум, тъй като събратята му християни се радваха, а враговете на истината викаха за смъртта му. Той смело изповяда вярата си пред управителя и след мъчения беше обезглавен по времето на царуването на Лициний през 314 г. Свети Василий Велики изнесе проповед за Свети Гордий, споменавайки, че някои от присъстващите са били свидетели на мъченичеството на светеца.” (Велики Хорологион)

Светата ни майка Женевьев от Париж (ок. 502 г.)

Тя е родена близо до Париж в семейство на заможни земевладелци. Когато е била на около десет години, Свети Германиус от Оксер (31 юли), преминавайки през региона по пътя си към Британия, разпознал специално божествено предназначение за нея и казал на родителите ѝ, че тя е избрана за спасението на мнозина. „Той я попитал същия ден и рано на следващия дали би се посветила на святото девство за Христа и и в двата случая тя отговорила, че това е най-съкровеното й желание. Тогава той я благословил и й дал медна монета с изобразен кръст, която да носи на врата си, като й казал никога да не носи злато, сребро или перли, а да издигне ума си над малките красоти на този свят, за да наследи вечни и небесни украшения.“ (Синаксарион)

Манастирите били непознати по онова време в Галия, затова Женевьов живяла като отшелница, в килия в собствения си дом, първо с родителите си, а след смъртта им – с кръстницата си в Париж. Тя се посветила на бедните, раздавайки всичко, което попадало в ръцете й, с изключение на малкото, което й било необходимо, за да се храни с хляб и боб. (Когато навърши петдесет години, епископите й заповядаха да добави към храната си малко риба и мляко). Тя спазваше Великия пост от Богоявление до Великден, като през това време никога не излизаше от дома си. Никога не се страхуваше да изобличи властниците за потисничеството им над слабите и бедните и така си спечели много влиятелни врагове; но любовта на народа към нея и подкрепата на Църквата я предпазиха от преследване.

Станало й обичай да ходи в църквата в неделя в шествие със своето домакинство и много благочестиви миряни. Веднъж свещта, носена в предната част на шествието (все още било тъмно), угаснала по време на буря. Светецата поиска свещта и, когато я взе в ръка, тя се запали отново и остана запалена, докато стигнаха до църквата. На няколко други пъти свещи се запалваха спонтанно в ръката ѝ; поради тази причина иконата ѝ я изобразява, държаща свещ.

Тя пътувала из цяла Галия (днешна Франция) по църковни дела, като била посрещана с всички почести, които обикновено се оказват на епископ. Няколко пъти спасявала град Париж от нападенията на варварски племена чрез молитвите си, като умолявала варварските вождове, а веднъж и като организирала конвой, който да донесе зърно на обсадения град.

Света Женевьев починала в мир на осемдесетгодишна възраст. През вековете оттогава тя е показвала своята свята закрила над град Париж безброй пъти, а мощите ѝ в църквата „Света Женевьев“ са извършили безброй изцеления. Нейните мощи многократно са били носени в огромни шествия по време на войни, епидемии или други национални изпитания. Тези мощи са били почти изцяло изгорени и хвърлени в река Сена от безбожните революционери през 1793 г., но, както заключава Синаксарионът, „тези, които продължават да призовават Света Женевьев с вяра, откриват, че тя е жива и здрава“.