Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Лука 6.17-23 (Утринно Евангелие)

17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

1 Петрово 2.21-3.9 (Апостол)

21Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му: 22Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му; 23кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия; 24Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте". 25Защото бяхте като овци блуждаещи (без пастир), но сега се завърнахте при Пастира и Пазителя на вашите души.

1Тъй също и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, 2като видят вашия чист богобоязлив живот. 3Вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетено на коси, кичене със злато или обличане в премени, 4а вътрешно - скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога. 5Защото тъй някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; 6както Сарра се покоряваше на Авраама, като го наричаше господар. Вие сте нейни чеда, ако правите добро, без да се боите от нищо. 7Също и вие, мъжете, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд и като на сънаследници на благодатния живот, за да нямате спънка в молитвите си. 8Най-сетне, бъдете всички едномислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри; 9не връщайте зло за зло, или хула за хула, а, наопаки, благославяйте, като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение.

2 Коринтяни 4.6-15 (Апостол, Св. Теодосий)

6Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа. 7Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам. 8Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме; 9гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. 10Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни. 11Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът, 12тъй че смъртта действува в нас, а животът - във вас. 13А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим, 14като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас. 15Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.

Марк 12.13-17 (Евангелие)

13И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума. 14Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице, а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем? 15А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя. 16И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря. 17Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха.

Матей 11.27-30 (Евангелие, Св. Теодосий)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Нашият Свети Отец Теодосий Кенобиарх (519)

„Родина на този светец е Кападокия. Той е живял по времето на Лъв Тракийски, който е царувал от 457 до 474 г. Светецът е основал в Светата земя голям общностен манастир, в който е бил пастир на много монаси. Докато светец Сава е бил глава на отшелниците в Палестина, светец Теодосий е бил управител на тези, които са водили общежителски живот, поради което е наричан Кенобиарх. Заедно със Свети Сава, към когото изпитваше дълбока братска любов в Христа, той защити цялата земя на Палестина от ереста на монофизитите, която беше подкрепяна от император Анастасий и можеше много добре да триумфира в Светата земя без съпротивата на тези двама велики монашески отци и тяхната ревностна защита на Светия Халкидонски събор. Живял 103 години, той почива в мир.“ (Великият Часослов)

Преподобният Виталис (V в.)

Той живял дълги години като монах в Палестина, след което отишъл в Александрия, за да се посвети на спасението на жените, живеещи като проститутки. Денем работел с ръцете си, като запазвал за себе си само една десета от заработката си. Нощем носел останалата част от парите си в квартала на проститутките и ги давал на някоя от тях, при условие че тя няма да се отдаде на греха тази нощ, а вместо това ще остане с него и ще се моли цяла нощ за неговото спасение. Когато я напускал, той я карал да обещае, че няма да разкаже на никого за тази уговорка. Не е изненадващо, че скоро до патриарха, Св. Йоан Милостивия (12 ноември), стигнали оплаквания за този монах, който предизвиквал скандал с неморалния си живот; но патриархът, прозрял сърцето на Виталис, не направил нищо. Когато свети Виталис почина, до тялото му беше намерена писалка, на която беше написано: „Жители на Александрия, не съдете преди време, докато не дойде Денят на Господа.“ Тогава много жени, които бяха се обърнали от неморален живот благодарение на светеца, излязоха напред и разказаха за добрите му дела. Хората от Александрия го почетоха с пищно погребение.

Свети Виталис ни показва поне по два начина, че мъдростта на светиите е безумие за света: той никога не се е опитвал да се оправдае пред очите на света, а напротив, правел всичко възможно, за да скрие добродетелите си; и въпреки цялата си святост, смятал себе си за по-грешен от „падналите“, молейки ги да се молят за спасението му.

Преподобният Михаил от Клопс, Христовит блудник (1456)

През 1412 г. монасите от манастира в Клопс (близо до Новгород) открили в църквата неизвестен мъж, облечен като монах, който четял Посланията при свещи. След службата го намерили да пише в една от килиите. Той не искал да се представи, а само повтарял въпросите, които му задавали. Те били на път да го изгонят от манастира, но игуменът, който бил надарен с духовно прозрение, наредил да му дадат килия и да му позволят да остане. От този ден нататък той живял в строго послушание и аскеза – ядял само хляб и вода в неделя, като спазвал пълен пост през останалата част от седмицата – но никога не разкривал името си или произхода си.

През 1419 г. манастира посещава княз Константин Димитриевич, брат на Василий I, велики княз на Москва. По време на трапезата на все още неизвестния монах е възложено да чете от Житията на светиите, и княз Константин веднага го разпознава като Михаил, син на своя братовчед Максим, който е изчезнал безследно много години по-рано. Константин разкрива самоличността му на игумена; същият този Константин по-късно сам става монах.

Монах Михаил живял още много години в манастира. В по-късните години му били дадени дарове на пророчество: веднъж, срещайки едно момче на улицата, той точно предсказал, че момчето ще стане архиепископ Йона; той предсказал смъртта на князе и архиепископи и предсказал, години преди това да се случи, че Новгород ще загуби своята независимост. Той починал в мир през 1456 г.