Исаия 43.9-14 (Вечерня)

9Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина! 10А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има. 11Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене. 12Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ; 13от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това? 14Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев: за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Лука 12.2-12 (Утринно Евангелие)

2Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае; 3затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите. 4А на вас, Моите приятели, казвам: не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят; 5но ще ви покажа, от кого да се боите: бойте се от Оногова, Който след убиването има власт да хвърли в геената; да, казвам ви, от Него се бойте. 6Не пет ли врабчета се продават за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога. 7А вам и космите на главата са всички преброени. И тъй, не бойте се: от много врабчета вие сте по-ценни. 8И казвам ви: всеки, който Мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели; 9а който се отрече от Мене пред човеците, той ще бъде отречен пред Божиите Ангели. 10И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости. 11А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете; 12защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

Ефесяни 4.14-19 (Апостол)

14та да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата, 15а с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава, - Христос, 16от Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите й, нараства, за да се съзижда в любов. 17Това прочее ви говоря и за свидетел призовавам Господа: да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си, 18бидейки помрачени в разума, отстранени в Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им; 19дошли до безчувствие, те се предадоха на разпътство и ненаситно вършат всяка нечистота.

Римляни 8.28-39 (Апостол, Нови мъченици)

28При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро; 29защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя. 30А които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил. 31Какво, прочее, ще кажем на това? Ако Бог е за нас, кой ще е против нас? 32Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко? 33Кой ще обвини избраниците Божии? Бог е, Който ги оправдава. 34Кой е, който ще осъжда? Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайствува за нас. 35Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? 36както е писано: "заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане". 37Но във всичко това одържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби. 38Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, 39ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.

Марк 11.27-33 (Евангелие)

27И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите 28и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това? 29А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това. 30Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми. 31А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? 32Ако ли речем, от човеците - бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк. 33И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

Лука 21.12-19 (Евангелие, Нови мъченици)

12А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име; 13а това ще бъде вам за свидетелство. 14И тъй, турете си на сърце да не обмисляте отрано, що да отговаряте, 15понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници. 16Ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят; 17и ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; 18но и косъм от главата ви няма да загине; 19с търпението си спасявайте душите си.

Светата първомученица Текла, равна на апостолите (1-ви век)

Тя се родила в Икониум от видни езически родители. На осемнадесетгодишна възраст била поучена във вярата в Христа от самия апостол Павел. Тя изоставила семейството си и годеника си, посвещавайки се на живот в девство в служба на Христа. Тя пътувала в служение на Евангелието заедно със св. Павел. След много пътувания и страдания заради Христа, тя се оттеглила в Селевкия, за да се посвети на молитва и аскетизъм. Там тя изцелила много болни с молитвите си и довела още много хора към вярата. Някои местни лекари я завиждали и изпратили няколко млади мъже да я изнасилят, вярвайки суеверно, че лечебните й сили се крият в девствеността й. Прологът казва: „Текла избягала от тези нагли младежи и, когато видяла, че ще я хванат, се помолила на Бога за помощ пред една скала, и скалата се разтворила и скрила святата девица и невеста на Христос. Тази скала била нейното скривалище и нейният гроб.“

Св. Силуан, старец от Атон (1938) (11 септември по стария календар)

Той беше руски селянин, който пътува до Атон и стана монах в руския манастир „Св. Пантелеймон“. Живееше толкова просто, смирено и тихо, че можеше да бъде забравен, ако отец Софроний (Сахаров) не беше станал негово духовно дете и след почиването на светеца не беше написал книга, описваща живота и учението му: „Св. Силуан от Атон“, една от великите духовни книги на нашето време. Благодарение на усилията на отец Софроний Св. Силуан бе прославен като светец.

След видение на самия Христос Св. Силуан се оттегли в скит, за да се посвети изцяло на молитвата; но той бе призован обратно, за да служи като иконом на манастира. Въпреки че сега ръководеше около двеста души, той само засили молитвите си, оттегляйки се в килията си, за да се моли със сълзи за всеки отделен работник под неговата грижа. В продължение на повече от петнадесет години той се бореше с демонични атаки по време на молитвата, докато почти не изпадна в отчаяние. В този момент Христос му проговори във видение, казвайки: „Горделивите винаги страдат от демони.“ Силуан отговори: „Господи, научи ме какво трябва да направя, за да стане душата ми смирена.“ На това той получи отговора: „Дръж ума си в ада и не се отчайвай.“ Силуан направи това своя дисциплина във всеки миг от живота си и му бе дадена благодатта на чистата молитва. Той казваше, че ако някога позволи на ума си да се отклони от огъня на ада, смущаващите мисли отново ще го измъчват. В своето смирение той беше изпълнен с всепроникваща любов към всички – многократно казваше, че крайният критерий за истинската християнска вяра е искрената любов към враговете и че „да се молиш за другите е да проливаш кръв“. ’

Св. Силуан показва, че истинските богослови на Църквата са онези, които проявяват в собствения си живот плодовете на хесихастичната духовност на Църквата, колкото и незначителни да изглеждат те в очите на света.

Св. Стефан, първият коронован крал на Сърбия (Симон Монахът) (1224)

„Коронован за цар в Жича, неговата основа, от брат му и духовен отец, Св. Сава, той беше благочестив християнин и мъдър и миролюбив владетел. Стефан, заедно със Св. Сава, издигна Православието до велики висоти сред своя народ. По негово желание Св. Сава го направи монах в момента на смъртта си, давайки му името Симон. Той почина в Господа на 24 септември 1224 г., а мощите му се съхраняват в Студеница.“ (Пролог)