Галатяни 3.23-4.5 (Апостол)
23Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.
24И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра;
25а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател.
26Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса;
27всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте.
28Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.
29Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.
1Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко;
2но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок.
3Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света;
4но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона,
5за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.
Марк 6.30-45 (Евангелие)
30И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на що са поучавали.
31Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога.
32И отидоха с кораб в уединено място насаме.
33Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него.
34Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много.
35И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Него и казват: тук мястото е пусто, и вече е късно;
36разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат.
37Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?
38А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби.
39Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини.
40И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет.
41Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички.
42И ядоха всички, и се наситиха.
43И дигнаха къшеи хляб и остатъци от рибите дванайсет пълни коша.
44А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже.
45И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа.