Исаия 61.1-9 (Вечерня)

1Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници - отваряне на тъмница, * 2да проповядвам благоприятната Господня година и деня за отмъщение от нашия Бог; да утеша всички тъгуващи, 3да възвестя на тъгуващите в Сион, че тям вместо пепел ще се даде украшение, вместо плач - елейна радост, вместо отпаднал дух - славна одежда; и ще ги нарекат силни с правда, сад на Господа за Негова слава. 4И ще застроят вековни пустини, ще възстановят стари развалини и ще подновят разорени градове, запустели от отдавнашни родове. 5Тогава ще дойдат другоземци и ще пасат стадата ви; синове на чуждестранци ще бъдат ваши земеделци и ваши лозари. 6А вие ще се наричате свещеници на Господа, - служители на нашия Бог ще ви наричат; ще се ползувате с имота на народите и ще се славите с тяхната слава. 7Зарад посрамянето двойно ще ви бъде дадено; зарад похулването те ще се радват на своя дял, защото в земята си двойно ще получат; вечно веселие ще бъде у тях. 8Защото Аз, Господ, обичам правосъдие, мразя грабеж с насилие, и ще им въздам награда по истина и ще поставя с тях вечен завет; 9и семето им ще бъде известно между народите, и потомството им - всред племената; всички, които ги видят, ще познаят, че те са семе, от Господа благословено.

Съставно 24 - Левит 26 (Вечерня)

1Господ говори на синовете Израилеви, казвайки: „Ако ходите в Моите наредби и пазите Моите заповеди и ги изпълнявате, ще ви дам дъжд в неговото време и земята ще даде своя плод, и дърветата на полето ще дадат своя плод. Времето на вършитба ще застигне гроздобера, и гроздоберът ще застигне сеитбата. Ще ядете хляба си до насита и ще живеете безопасно във вашата земя; и никой няма да ви плаши. И ще унищожа злите зверове от вашите земи, и война няма да преминава през вашата земя, и враговете ще падат пред вас. Петима от вас ще гонят сто, и сто от вас ще гонят десетки хиляди. И ще ви погледна и ще ви благословя и ще ви умножа и ще утвърдя Моя завет с вас. И ще ядете старо и много старо, и ще изнасяте старото, за да направите място за новото. И душата Ми няма да ви се отвращава, и Аз ще ходя между вас, и ще бъда ваш Бог, и вие ще бъдете Мой народ. Но ако не Ме слушате, нито пазите тези Мои наредби, а ги отхвърляте, и ако душата ви се гнуси от Моите съдби, така че не пазите всички Мои заповеди, Аз от своя страна ще ви постъпя така: ще ви доведа бедствие и ще сеете семето си напразно, и враговете ви ще изяждат вашия труд. И ще обърна лицето Си срещу вас, и ще падате пред враговете си, и те ще ви преследват, а вие ще бягате, макар никой да не ви гони; и ще сломя гордостта на вашата надменност. И ще направя небето за вас като желязо, а земята ви като твърд бронз. И силата ви ще бъде напразна, и земята ви няма да дава плод, и дърветата на полето няма да дават своя плод. И ще изпратя зверовете на земята срещу вас, и те ще изяждат вашия добитък, и мечът ще дойде срещу вас и ще ви направи малко на брой. И земята ви ще стане пустиня и нивите ви ще станат пустиня; защото сте ходили криво пред Мен, и Аз ще ходя криво срещу вас с ярост, казва Господ Бог, Светият на Израил.“

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

2 Коринтяни 12.20-13.2 (Апостол)

20Защото страхувам се, да не би, кога дойда, да ви намеря не такива, каквито желая; също и вие да ме намерите такъв, какъвто не желаете: да не би да има у вас раздори, завист, гняв, свади, клевети, клюкарство, гордост, бъркотии, 21да не би пак, кога дойда, да ме унизи у вас моят Бог и да оплаквам мнозина, които са съгрешили преди и не са се покая ли за нечистотата, блудството и разпътството, що са вършили.

1Трети път вече ида при вас: "от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума". 2Напред казах и казвам, като да съм при вас втори път, и сега, като отсъствувам, пиша на съгрешилите отнапред и на всички други, че, кога дойда пак, няма да щадя;

1 Тимотей 2.1-7 (Апостол, Нова година)

1И тъй, моля преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци, 2за царе и за всички, които са на власт, за да прекарваме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота; 3защото това е добро и угодно пред нашия Спасител Бога, 4Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината. 5Защото един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеци - Човекът Христос Иисус, 6Който отдаде Себе Си откуп за всички - нещо в свое време засвидетелствувано, 7за което аз съм поставен проповедник и апостол (истина казвам в Христа, не лъжа), учител на езичниците във вярата и истината.

Колосяни 3.12-16 (Апостол, Св. Симеон)

12И тъй, като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение, 13като се търпите един други и си прощавате взаимно, ако някой има против някого оплакване: както Христос ви прости, така и вие. 14А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството, - 15и мир Божи да цари в сърцата ви; към него сте и призвани в едно тяло, затова благодарни бъдете. 16Словото Христово да се вселява у вас изобилно с всяка премъдрост; учете се и се вразумявайте един други с псалми, славословия и духовни песни, като с благодарност възпявате Господа в сърцата си.

Марк 4.24-34 (Евангелие)

24И казваше им: обърнете внимание на това, което слушате: с каквато мярка мерите, с такова ще ви се отмери и ще се прибави вам, които слушате. 25Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има. 26И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята, 27и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае. 28Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа; 29а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва. 30И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим? 31То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни; 32а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни. 33И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат. 34И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.

Лука 4.16-22 (Евангелие, Нова година)

16И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете. 17Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано: 18"Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, 19да проповядвам благоприятната Господня година". 20И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него. 21И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте. 22И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?

Матей 11.27-30 (Евангелие, Св. Симеон)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Началото на църковната година

Първият Вселенски събор установи, че църковната година ще започва на 1 септември, продължавайки практиката на Римската империя от онова време. Векове наред началото на гражданската година съвпадаше с църковната, но по-късно това се промени, първо в Западна Европа, а след това и в Русия по времето на Петър Велики.

Свети отец Симеон Стилит (459)

Роден в Сирия, той бил овчар, но на осемнадесетгодишна възраст напуснал дома си и станал монах, практикувайки най-строгия аскетизъм. Понякога постил по четиридесет дни. След няколко години в манастир той предприел аскетична дисциплина, уникална за онова време: качвал се на стълб и стоеше на него ден и нощ в молитва. Въпреки че търсел само уединение и молитва, неговата святост станала известна и хиляди хора идвали на поклонение, за да получат слово от него или да докоснат дрехите му. Безброй номади араби приели вярата в Христос чрез силата на неговия пример и молитви. За да се оттегли още по-далеч от света, той използвал все по-високи стълбове: първият му стълб бил висок около три метра, а последният – около петнадесет. Той бил известен и със здравите си съвети: потвърдил православната доктрина на Халкидонския събор и убедил императрица Евдокия, която била подведена от монофизитските вярвания, да се върне към истинската християнска вяра. След около четиридесет години, прекарани в аскетизъм, той почина в мир на възраст от шестдесет и девет години.

Първоначално го подозираха, че е избрал този начин на живот от гордост, но неговите монашески братя потвърдиха неговата смиреност по следния начин: Те отидоха при него като група и му казаха, че братството е решило, че той трябва да слезе от стълба си и да се присъедини отново към тях. Веднага той започна да слиза от стълба. Виждайки неговото послушание и смирение, те му казаха да остане с тяхното благословение.

Праведният Иисус, син на Навин

В Септуагинтата той се нарича Иисус, гръцката форма на Иисус. От евреите, които избягаха от Египет при Изхода, само той и Калеб бяха счетени за достойни да влязат в Обетованата земя. Той беше избраният от Мойсей наследник, който да води еврейския народ. Прочетете STORYта му в книгата от Стария Завет, която носи неговото име. Той почина на 110-годишна възраст, около 1500 години преди Христа.

Свети Мелетий Младши (1095-1124)

Роден е в Кападокия около 1035 г. Става монах в Константинопол, но след няколко години отива на поклонение в Йерусалим и Рим, след което се установява в малък манастир близо до Тива. Тук Мелетий става известен с благочестието си: носел една дреха, изтъкана от конски косми, и, както казва Синаксарионът, „ никога не позволявал на клепачите си да заспят, без да е напоил с сълзите си рогозката, върху която лежеше“. След двадесет и осем години аскетичен труд Мелетий, търсейки да избяга от нарастващата си слава, напуска манастира и в крайна сметка се установява близо до Манастира на Безплътните Сили край Миуполис в Гърция. Тук той мисли, че ще може да се моли в уединение, но отново славата за неговите добродетели привлече около него монашеска общност. По заповед на Константинополския патриарх той беше ръкоположен за свещеник и, много против волята си, стана игумен на монашеската колония. Император Александър Комнин искаше да даде голям паричен дар на манастира, но светецът, нежелаещ да трупа богатства на земята, прие само толкова, колкото беше необходимо за основните нужди на монасите: „но“ (казва Синаксарът) „в знак на благодарност, оттогава нататък той защитаваше благочестивия император във всичките му походи с молитвите си.“ След като дълги години се грижеше за манастира, в който прояви дарби за изцеление, прозрение и пророчество, свети Мелетий почина в мир на около седемдесет години, някъде между 1095 и 1124 г.

Свети новомученик Ангелис (1680)

Той бил златар, живеещ в Константинопол. Докато празнувал Успение Богородично с някои приятели в близко село, към компанията се присъединили и някои турски съседи. Християните и турците изпили заедно голямо количество алкохол и в един момент се забавлявали, като си разменяли шапки. На следващия ден, когато всички се изтрезвели, един турчин попитал Ангелис защо не носи мюсюлмански тюрбан, тъй като носенето му било знак за преминаване към исляма. (Доколкото ни е известно, това не е ислямски закон, а е било уловка, за да се окаже натиск върху младия Ангелис да се обърне към исляма.) Разтревоженият Ангелис бил заведен пред съдия и му бил даден изборът да се обърне към исляма или да бъде подложен на мъчения и смърт. Въпреки че преди това младият мъж не беше проявявал особена сериозност по отношение на вярата си, той бил изпълнен със Светия Дух и смело изповядал Христос, доброволно приемайки мъченическата смърт. Той беше обезглавен в неделя, 1 септември 1680 г.