2 Коринтяни 7.1-10 (Апостол)

1И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий. 2Поместете ни в сърцата си: никого не обидихме; никого не покварихме, нито някого изкористихме. 3Не за осъждане това говоря; защото преди малко казах, че вие сте в сърцата ни, за да умрем и да живеем заедно. 4Голямо доверие имам към вас, много се хваля с вас; изпълнен съм с утеха, преизобилвам с радост при всичката наша скръб. 5Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън - нападения, отвътре - страхове. 6Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита, 7и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност, тъй че аз още повече се зарадвах. 8Защото, ако и да съм ви наскърбил с посланието, не се кая, макар и да се каях отначало, понеже виждам, че онова послание ви е наскърбило само за малко време. 9Сега се радвам не затова, че се наскърбихте, но че се наскърбихте за покаяние, понеже се наскърбихте по Бога, та никаква вреда да не претърпите от нас. 10Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт.

Марк 1.29-35 (Евангелие)

29И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Иакова и Иоана в къщата на Симона и Андрея. 30А тъщата Симонова лежеше от огница; и начаса Му казват за нея. 31Като се приближи, Той я хвана за ръка и я повдигна; и огницата веднага я остави, и тя им прислужваше. 32А привечер по заник-слънце, довеждаха при Него всички болни и хванати от бяс. 33И целият град се бе събрал пред вратата. 34И Той изцери мнозина, които страдаха от разни болести; изгони много бесове, и не оставяше бесовете да казват, че знаят, какво Той е Христос. 35А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше.

Светият пророк Самуил (XI в. пр. Хр.)

Той беше последният от съдиите на Израил и беше назначен от Бога да помаже първите двама царе на Израил, Саул и Давид. Прочетете книгата 1 Царе от Стария Завет, за да научите STORYта му. Мнозина вярват, че той е авторът на книгите Съдии, Рут и първите 24 глави от 1 Царе.

- --

Свещеномъченик Филип, епископ на Ираклион, и съучастниците му (II в.)

Той служил в Тракия по времето на гоненията на Диоклетиан. Когато езичниците се канели да изгорят християнска църква, той излязъл напред и им казал: „ Мислите ли, че Бог е затворен в стени? Той живее в сърцата на хората.“ Църквата беше изгорена, а цялото й духовенство беше отведено в Едрене, където след дълго затворничество и мъчения те бяха удавени в река Марица. Светият епископ Филип, неговият свещеник Северин, неговият дякон Хермес и тридесет и осем други християни получиха всички венеца на мъчениците.