2 Коринтяни 2.3-15 (Апостол)
3Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви. 4От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас. 5Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви. 6Доста е за такъв това наказание от мнозинството; 7така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб; 8затова моля ви да покажете към него любов. 9Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни. 10А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам: понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово, 11за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли. 12Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне, 13духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония. 14Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него. 15Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат: