1 Коринтяни 3.18-23 (Апостол)

18Никой да не се мами; ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър. 19Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога, както е писано: "Той улавя мъдрите в тяхното хитруване". 20И пак: "Господ знае, че помислите на мъдреците са суетни". 21И тъй, никой да се не хвали с човеци, защото всичко е ваше: 22било Павел, или Аполос, или Кифа, било свят или живот, или смърт, било сегашно, или бъдно, - всичко е ваше; 23вие пък сте Христови, а Христос - Божий.

Матей 13.36-43 (Евангелие)

36Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата. 37А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий; 38нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите - синовете на лукавия; 39врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите. 40И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век: 41ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие, 42и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби; 43тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша!

Свещеномъченик Панкратий, епископ на Таормина в Сицилия (I в.)

Роден е в Антиохия по времето, когато Христос е ходил в плът в Палестина. Родителите му, като чули за чудесата и учението на Христос, пътували до Ерусалим, като взели със себе си малкия си син Панкратий. Там и тримата видели и слушали самия Иисус, а също така се срещнали и с апостол Петър. След Възнесението Панкратий и родителите му били кръстени в Антиохия (според някои сведения от самия апостол Петър). Апостол Петър постави Панкратий за епископ на Таормина в Сицилия, където той извърши велики чудеса и доведе мнозина към Христос.

Един езически генерал на име Аквилинус, като чу, че Таормина е станала християнска, тръгна с войската си да унищожи града. Панкратий наставляваше верните да не се страхуват и излезе да посрещне войската, въоръжен само със знака на Кръста. Когато армията се приближила до града, войниците били обзети от объркване и страх, паднали върху собствените си оръжия и се нахвърлили един върху друг, а накрая се оттеглили в ужас. Така градът бил спасен от молитвите на светия епископ. По-късно езичниците го убиха с камъни, давайки му мъченическа смърт. Мощите му все още се почитат в Рим.