Римляни 16.1-16 (Апостол)

1Препоръчвам ви Фива, наша сестра, дякониса при църквата в Кенхрея: 2приемете я в Господа, както прилича на светии, и помогнете й, в каквото ще има нужда от вас, защото и тя беше помощница на мнозина и на самия мене. 3Поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в Христа Иисуса 4(които за душата ми положиха главата си; на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците) и домашната им църква. 5Поздравете моя възлюбен Епенет, пръв повярвал в Христа в Ахаия. 6Поздравете Мариам, която се много труди за нас. 7Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа. 8Поздравете обичния ми в Господа Амплия. 9Поздравете нашия сътрудник в Христа Урбана и обичния ми Стахия. 10Поздравете изпитания в Христа Апелия. Поздравете верните от дома Аристовулов. 11Поздравете сродника ми Иродиона. Поздравете ония от домашните на Наркиса, които вярват в Господа. 12Поздравете Трифена и Трифоса, които се трудят за Господа. Поздравете обичната Персида, която много се потруди за Господа. 13Поздравете избрания в Господа Руфа, както и неговата и моя майка. 14Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и другите с тях братя. 15Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всички с тях светии. 16Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички църкви Христови.

Матей 13.3-9 (Евангелие)

3И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее; 4и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха. 5Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. 6А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха. 8Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет. 9Който има уши да слуша, нека слуша!

Мъченик Хиацинт от Кесария Кападокийска и онези, които са с него (108)

Той бил млад придворен на император Траян и таен християнин. Когато императорът и неговият двор принасяли жертва на идолите, Хиацинт се отделял; бил забелязан и доведен пред императора, където, когато бил разпитван, се обявил за християнин и отказал да принесе жертва на езическите богове. Заради това бил жестоко бит с камшик, след което хвърлен в затвора, където императорът заповядал да му се дава само храна, принесена в жертва на идоли. Този Хиацинт отказал да яде и след осем дни починал в затвора.

Нашият Свети Отец Исая Самотник (491)

Един от отците на пустинята, той е живял в аскеза първо в Скит в Египет, след това в Палестина; починал е в Газа. Неговите поучителни писания често са цитирани от отците.

Авва Исая каза: Венецът на всички добри дела се състои в това: човек да възложи цялата си надежда на Бога, да прибегне към Него веднъж завинаги с цялото си сърце и сила, да се изпълни със състрадание към всички и да плаче пред Бога, молейки Неговата помощ и милост.

Свети отец Александър, основател на манастира „Неспящите“ (430)

„Роден в Азия и образован в Константинопол, той отишъл в армията след завършване на обучението си и станал офицер. Четейки Светото писание, той попаднал на думите на Спасителя: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай всичко, което имаш, и дай на сиромашите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай“ (Мат. 19:21). Тези думи му направили такова впечатление, че той продал и раздал всичко, което имал, и отишъл в пустинята. След дълъг аскетизъм и стремеж към пречистване, той основал общността на „Будните“ (Акомета) със специално правило. Според това правило службите в църквата продължавали денем и нощем в непрекъсната последователност. Братята били разделени на шест групи, всяка от които имала определени часове на деня или нощта, за да ходи на църква и да поеме четенето и пеенето от предишната група. Той пътувал много по Изток, водейки хората към вяра в Христа, спорейки с еретици, вършейки чудеса по Божията благодат и остарявайки в служба на Господ Иисус. Той завършил земния си път в Константинопол.“ през 430 г., където мощите му разкриха чудотворната сила и слава, с които Бог прослави светия Си слуга.“ (Пролог)

Отче наш сред светиите Анатолий, архиепископ на Константинопол (458)

Той бил свещеник от Александрия. На „Разбойническия събор“ в Ефес през 449 г. Диоскор, монофизитът, който заемал патриаршеския престол в Александрия, назначил Анатолий за патриарх на Константинопол, мислейки си, че ще се окаже съюзник. Но Анатолий бързо се очертал като пламенен защитник на православието: той свикал събор на епископите точно преди Халкидонския събор през 451 г., на който бил одобрен православният „Томос“ на папа Лъв (виж 18 февруари), въпреки че Диоскор не позволил той да бъде прочетен на Разбойническия събор. На Халкидонския събор Анатолий осъдил Несторий, Евтихий и неговия разочарован покровител Диоскор. Той починал в мир през 458 г.

Смята се, че Анатолий е авторът на „Анатолийските стихири“, които се намират в седмичните служби на вечернята и утренята; но е възможно те да са съставени от друг Анатолий, монах и ученик на Свети Теодор Студит.