Исаия 43.9-14 (Вечерня)

9Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина! 10А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има. 11Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене. 12Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ; 13от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това? 14Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев: за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Лука 21.12-19 (Утринно Евангелие)

12А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име; 13а това ще бъде вам за свидетелство. 14И тъй, турете си на сърце да не обмисляте отрано, що да отговаряте, 15понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници. 16Ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят; 17и ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; 18но и косъм от главата ви няма да загине; 19с търпението си спасявайте душите си.

1 Коринтяни 11.8-22 (Апостол)

8Защото не мъжът е от жената, а жената е от мъжа; 9и не мъжът е създаден за жената, а жената за мъжа. 10Затова жената трябва да има на главата си знак на мъжова власт над нея - заради Ангелите. 11Но все пак нито мъж без жена, нито жена без мъж бива в Господа. 12Защото, както жената е от мъжа, тъй и мъжът е чрез жената, а всичко е от Бога. 13Разсъдете сами в себе си: прилично ли е жена да се моли Богу гологлава? 14Нали и самата природа ви учи, че е безчестие за мъж, ако си оставя коса? 15Но, ако жена си оставя коса, то е чест за нея, понеже косата й е дадена вместо покривало. 16Обаче, ако някой иска да се препира, ние нямаме такъв обичай, нито църквите Божии. 17А по това, което ще говоря, няма да ви похвалявам, понеже не за по-добро се събирате, а за по-лошо. 18Защото, първо, чувам, че, кога се събирате в църква, се явявали разцепления помежду ви, което донейде и вярвам. 19Па и трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас. 20Но тъй, както се събирате заедно, това не значи, че ядете Господня вечеря; 21защото всеки бърза да изяде преди другите своята вечеря, тъй че един остава гладен, а друг се опива. 22Нямате ли къщи, за да ядете и пиете? Или презирате църквата Божия и засрамяте ония, които са немотни? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не похвалявам.

Римляни 8.28-39 (Апостол, Борис и Глеб)

28При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро; 29защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя. 30А които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил. 31Какво, прочее, ще кажем на това? Ако Бог е за нас, кой ще е против нас? 32Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко? 33Кой ще обвини избраниците Божии? Бог е, Който ги оправдава. 34Кой е, който ще осъжда? Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайствува за нас. 35Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? 36както е писано: "заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане". 37Но във всичко това одържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби. 38Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, 39ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.

Матей 17.10-18 (Евангелие)

10А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? 11Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; 12но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях. 13Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя. 14Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него 15и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; 16водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. 17А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и разврате'н! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука. 18И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя.

Йоан 15.17-16.2 (Евангелие, Борис и Глеб)

17Това ви заповядвам: да любите един другиго. 18Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. 19Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. 20Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. 21Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил. 22Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си. 23Който Мене мрази, мрази и Отца Ми. 24Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми. 25Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина. 26А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; 27а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.

1Това ви казах, за да се не съблазните. 2Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.

Мъченица Кристина от Тир (200 г.)

Тя беше от Тир в Сирия, дъщеря на езичник на име Урбан. Тя е чудотворен пример за човек, доведен до вяра в Христос без никаква човешка намеса. Когато беше на около единадесет години, баща ѝ, виждайки голямата ѝ красота и искайки да я предпази от мъжете, докато порасне, я накара да живее сама на последния етаж на хубава къща, с роби, всички земни удобства и златни и сребърни идоли. Прекарвайки времето си, гледайки през прозореца, Кристина чрез размишленията си върху красотата и реда на природата стигнала до вярата в единствения, живия Бог. Тогава при нея дошъл Ангел Господен, който я белязал със знака на кръста и я наставлявал в истината на Евангелието. Новопросветената Кристина разби всички идоли в стаята си, което разгневи баща й толкова много, че той я изпрати да бъде измъчвана и обезглавена заради вярата си. Баща й, макар и в добро здраве и в разцвета на живота си, умря същата нощ. Кристина беше подложена на ужасни мъчения и осакатявания и накрая умря от меча, без да се отклони от вярата си.

Тропар на Света Кристина: О, Господи Иисусе, към Теб Твоето агне вика с висок глас:* О, мой Жених, Теб обичам;* и търсейки Теб, сега се боря, и с Твоето кръщение съм разпъната и погребана.* Страдам заради Теб, за да царувам с Теб;* умирам заради Теб, за да живея в Теб:* приеми ме, принесена от копнеж към Теб като непорочна жертва.* Господи, спаси душите ни чрез нейните молитви,* тъй като Ти си велик в милостта.

Светите мъченици и страдалеци Борис и Глеб от Русия, в светото кръщение Роман и Давид (1015)

Благочестиви синове на княз Владимир, просветител на Русия, при кръщението си те бяха наречени Роман и Давид. Когато княз Владимир почина, царството му беше разделено между синовете му (преди кръщението той имаше деца от няколко съпруги). Но княз Святполк, недоволен от своя дял, реши да убие братята си, за да завземе техните територии. И двамата братя знаеха за плана, но решиха да не вдигат оръжие срещу брат си, за да избегнат гражданска война и да изпълнят заповедта „Не се съпротивлявайте на злото“. Телата им останаха нетленни и благоуханни след смъртта. Те са погребани във Вишгород.

Забележка: Тъй като всеки православен християнин трябва да бъде кръстен с името на известен православен светец, как получаваме имена на нови светци през годините? Виждаме как работи този процес при Свети Владимир и синовете му Борис и Глеб. При кръщението те получиха нови християнски имена, но когато бяха прославени, техните (първоначално) езически имена бяха осветени. Оттогава безброй руснаци и други хора са кръстени с имената Владимир, Борис или Глеб.