25 Юни 2026
Четвъртък от 4-а седмица след Петдесетница

Петров пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

Девица мъченица Феврония
Петър и Феврония Муромски
Дева-мъченица Феврония Низибийска (310 г.)
Свети отец Дионисий, основател на манастира „Свети Йоан Предтеча“ на Атон (1380 г.)

Библейски четива (Синодален превод)

Римляни 11.13-24 (Апостол)

13На вас, езичниците, казвам: доколкото съм апостол на езичниците, аз прославям службата си, 14та дано някак възбудя ревност у сродниците си по плът и спася някои от тях. 15Защото, ако тяхното отхвърляне е помирение за света, то какво ще бъде приемането им, ако не възкресение от мъртви? 16Ако начатъкът е свет, свето е и тестото; и ако коренът е свет, свети са и клоните. 17Ако пък някои от клоните са се отчеснали, а ти, бидейки дива маслина, си се присадил на тяхно място и си станал съучастник на корена и на маслинения сок, 18то не се хвали пред клоните. Ако пък се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът - тебе. 19Но ще речеш: отчеснаха се клоните, за да се аз присадя. 20Добре. Те поради неверие се отчеснаха, а ти чрез вяра се държиш: не мисли високо за себе си, а имай страх. 21Защото, ако Бог не е пощадил природните клони, гледай да не би и тебе да не пощади. 22Виж, прочее, Божията благост и строгост: строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако останеш в благостта; инак, и ти ще бъдещ отсечен. 23Но те, ако не пребъдат в неверие, ще бъдат присадени, защото Бог е мощен пак да ги присади. 24Защото, ако ти си отсечен от естествена дива маслина, и против естеството си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно тия, естествените, ще бъдат присадени на своята маслина.

Матей 11.27-30 (Евангелие)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Жития на светиите

Дева-мъченица Феврония Низибийска (310 г.)

Въпреки че била дъщеря на римски сенатор и голяма красавица, тя избягала от света и отишла в манастир в Месопотамия. (Красотата ѝ била толкова голяма, че игуменката я накарала да стои зад параван, докато четела на монахините си.) По това време император Диоклециан изпратил някой си Селен, заедно с племенника му Лизимах, на мисия да намери и унищожи християни на Изток. Въпреки че Селен бил свиреп гонител на християните, Лизимах изпитвал съчувствие към тях и тайно ги защитавал, когато можел. Селен и неговата група отишли в Нисибис, където добродетелта и святостта на Феврония вече били добре известни, въпреки че тя била само на двадесет години. Селен я повикал и положил всички усилия да я убеди да се отрече от вярата си. Когато тя устояла на вярата, първо била жестоко разчленена, а след това обезглавена. Лизимах събрал мощите ѝ и ги отнесъл в манастира за погребение. В манастира той, заедно с много войници, бил кръстен. Мощите на света Феврония извършили много изцеления и самата тя се явила на другите монахини в деня на смъртта си, застанала на обичайното си място сред сестрите си. Мощите ѝ били пренесени в Константинопол през 363 г.

Свети отец Дионисий, основател на манастира „Свети Йоан Предтеча“ на Атон (1380 г.)

Той е роден в Корица в Албания. По-големият му брат Теодосий отишъл в Света гора и с времето станал игумен на манастира Филотей. Няколко години по-късно Дионисий последвал брат си и станал монах под негово ръководство във Филотей. Небесна светлина започнала да се явява на Дионисий всяка нощ на едно и също място, на известно разстояние от манастира му. Вярвайки, че светлината е божествен знак, че трябва да построи манастир, Дионисий напуснал Света гора, за да потърси помощ от брат си (сега митрополит на Трапезунд) и император Алексий Комнин. От императора той получил както пари, така и кралска харта, която все още се съхранява в манастира „Свети Йоан Предтеча“, основан от Дионисий през 1380 г. и често наричан Дионисиев манастир. По-късно пирати ограбили манастира и Дионисий отишъл в Трапезунд, където починал на седемдесет и две години.