Римляни 10.11-11.2 (Апостол)

11Пък и Писанието казва: "всеки, който вярва в Него, няма да се посрами". 12Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават. 13Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси. 14Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: "колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!" 16Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?" 17И тъй, вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие. 18Но казвам: нима те не чуха? Напротив, "гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им - до краищата на вселената". 19Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: "Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ". 20А Исаия смело казва: "намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене". 21За Израиля пък казва: "весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит".

1И тъй, казвам: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не. Защото и аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово. 2Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал. Или не знаете, какво казва Писанието за Илия, как той се оплаква Богу от Израиля, думайки:

Матей 11.16-20 (Евангелие)

16А на кого да оприлича тоя род? Той прилича на деца, които седят по тържищата, викат на другарите си 17и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте. 18Защото дойде Иоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има. 19Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. И премъдростта биде оправдана от своите чеда. 20Тогава начена да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето не се покаяха.

Мъченица Агрипина Римска (III в.)

Тя живяла в девственост в Рим по време на управлението на Валериан (253-260) — както се казва в Пролога, „изгонвайки смрадта на страстите от сърцето си със сладкоухаещия парфюм на чистота и целомъдрие“. Тя доброволно се представила на езичниците и обявила, че е християнка, за което била измъчвана до смърт. Нейните приятелки Васа, Паула и Агатоника отнесли мощите ѝ в Сицилия за погребение. Там била построена църква на нейно име и там се случили много чудеса.

Честване на Владимирската икона на Пресвета Богородица

Москва е обсадена от татарския цар Ахмет. Княз Иван Василиевич довел войски, за да защитят града, но те били значително превъзхождани по численост от татарските сили. Отчаяни от надеждата си за човешка защита, жителите на града се обърнали към светата Богородица с молба за избавление пред нейната икона. Татарските сили били обзети от необясним ужас и се оттеглили в объркване, спасявайки града. На този ден чудото и светата икона, чрез която то се е случило, се отбелязват в Русия.