Римляни 7.1-13 (Апостол)

1Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив? 2Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. 3Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго. 4Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу. 5Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта; 6но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква. 7Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: "не похотствувай". 8Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв. 9Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя, 10пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт, 11защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. 12Тъй че законът е свет, и заповедта - света, справедлива и добра. 13И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.

Матей 9.36-10.8 (Евангелие)

36Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир. 37Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко, 38затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

1И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ. 2А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат, 3Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей, 4Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде. 5Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте; 6а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев; 7и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; 8болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.

Свети пророк Амос (8 в. пр.н.е.)

Той бил неук пастир от село Текоа в Завулон, близо до Витлеем. Неговите пророчества, направени по време на управлението на цар Озия, съставляват книгата на Стария завет, която носи неговото име. Той е класиран на трето място сред „малките пророци“ на Стария завет.

Свети мъченик Вит, с Модест и Крескентия (303)

„Свети Вит е роден в Сицилия от видни езически родители. Модест е бил негов учител, а Кресентия – негова гувернантка. Свети Вит е кръстен рано и едва на дванадесет години започва да води интензивен аскетичен живот. Явяват му се ангели, които го наставляват и насърчават в трудовете му, а самият той е сияен и красив като ангел Божий. Съдия, който го бие, кара плътта на ръката му да изсъхне, но Вит я изцелява с молитвите си. Баща му ослепява, когато вижда дванадесет ангела в стаята си „с очи като звезди и лица като светкавици“, но Вит възстановява зрението му с молитвите си. Когато баща му се опитва да го убие, му се явява ангел и го отвежда в Лукания на брега на река Силари, заедно с Модест и Кресентия. Свети Вит извършва много чудеса там за болните и душевноболните. Той отива в Рим по повикване на император Диоклециан и прогонва зъл дух от сина си. Далеч от това да го възнагради, императорът го измъчва жестоко, когато не иска да се поклони пред неми идоли, но Господ го избавя.“ от мъчения и го върна в Лукания с невидимата Си ръка, и там той, Модест и Кресентия почиват в Господа. Мощите на Свети Вит се съхраняват в Прага.“ (Пролог)

На Запад помощта на Свети Вит често се призовава за лечение на много заболявания, особено лудост и демонично обсебване. Поради тази причина танцът на Свети Вит е кръстен на него, остро неврологично заболяване, което предизвиква неконтролируеми движения на лицето и крайниците, обикновено срещани при деца.

Блажени Августин, епископ на Хипон (430), и майка му Моника (387)

След като търси истината сред много религиозни школи, включително манихейците, Августин се обръща към вярата в Христос чрез съветите и пламенните молитви на майка си Света Моника. STORYта на ранния му живот и обръщането му във вярата е прекрасно разказана в неговите „Изповеди“. Той живя седемдесет и шест години, последните тридесет и пет като епископ на Хипон в Северна Африка. Загива при варварско нападение над този град.

През последните години няколко православни писатели се опитаха да отрекат, че Августин е светец на Православната църква (най-вече поради някои богословски грешки в неговите писания, които са били неправомерно разпространявани в Латинската църква). Тези твърдения са неверни: от времето на канонизацията му той е почитан като светец.

Свети мъченик Лазар, княз на Сърбия (1389)

„Той беше един от най-великите мъже на Сърбия, управлявали царството след цар Душан. След смъртта на цар Урош, Лазар беше коронясан за цар на Сърбия от патриарх Ефрем. Той изпрати делегация в Константинопол, включително монах на име Исая, за да се моли за премахване на анатемата от сръбския народ. Няколко пъти воюваше срещу турския паша, като накрая се сблъска с турския цар Амурат в Косово на 15 юни 1389 г., където беше убит. Тялото му е отнесено в Раваница близо до Куприя, негова основа, и е погребано там, но по-късно е пренесено в Нова Раваница в Срем. По време на Втората световна война, през 1942 г., е отнесено в Белград и поставено в катедралата, където се пази и до днес и предлага утеха и изцеление на всички, които се обръщат към него с молитва. Той възстанови Хиландар и Горняк, построи Раваница и Лазарица в Крушевац и е основател на „Свети Пантелеймон“, руския манастир на Света гора, както и множество други църкви и манастири.“ (Пролог)