Деяния 28.1-31 (Апостол)

1И след като се спасиха тия, които бяха с Павла, познаха, че островът се казва Малта. 2Туземците иноплеменници показваха към нас необикновено човеколюбие: приеха ни всички и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. 3А когато Павел събра много храсти и ги тури на огъня, една ехидна поради горещината излезе и се впи в ръката му. 4Туземците, като видяха змията, увиснала на ръката му, думаха помежду си: тоя човек е наистина убиец; затова, макар да се е избавил от морето, Божието правосъдие го не оставя да живее. 5Но той стърси змията в огъня и никакво зло не претърпя. 6А те очакваха да му се яви оток, или веднага да падне мъртъв. Но, като чакаха дълго време и видяха, че му не ставаше никакво зло, измениха мнение и думаха, че той е бог. 7Около това място бяха имотите на най-първия в острова, на име Поплий; той ни прие и три дни гощава дружелюбно. 8И случи се, че бащата на Поплия лежеше, страдайки от огница и коремна болка; Павел влезе при него, помоли се и, като възложи върху му ръце, изцери го. 9След тая случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идеха и се изцеряваха; 10те ни почетоха и с много почести, а на тръгване снабдиха ни с потребните неща. 11След три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който бе презимувал на тоя остров и носеше знака на Диоскурите. 12И стигнахме в Сиракуза, дето останахме три дни. 13Оттам отплувахме и стигнахме в Ригия; а след един ден, понеже духна юг, стигнахме на втория ден в Потиоли; 14там намерихме братя, по чиято молба преседяхме у тях седем дена. И след това тръгнахме за Рим. 15Тамошните братя, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад и до Три кръчми. Като ги видя Павел, поблагодари на Бога и се ободри. 16Когато дойдохме в Рим, стотникът предаде затворниците на воеводата, а на Павла позволиха да живее отделно с един войник, който го пазеше. 17След три дни Павел свика първенците иудейски и, като се събраха, думаше им: мъже братя, без да съм сторил нещо против народа или отеческите обичаи, от Иерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните. 18Те, след като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото у мене нямаше никаква вина за смърт; 19но, понеже иудеите се противяха, бях принуден да искам съд пред кесаря, обаче не с цел да обвиня в нещо народа си. 20По тая причина ви и повиках да се видим и поговорим; защото заради надеждата Израилева съм окован с тия вериги. 21А те му отговориха: ние нито писма сме получили за тебе от Иудея, нито някой от братята е дошъл да извести или каже нещо лошо за тебе. 22Но желаем да чуем от тебе това, което ти мислиш; защото нам е известно, че на това учение навред противоречат. 23И като му определиха ден, дойдоха твърде мнозина при него в странноприемницата; и той от сутрин до вечер им излагаше със свидетелства учението за царството Божие и ги уверяваше за Иисуса и от закона Моисеев и от пророците. 24Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха. 25Понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват; и в това време Павел им каза тия думи: добре е рекъл Дух Светий на отците ни чрез пророк Исаия, говорейки: 26"иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и няма да разберете, с очи ще гледате, и няма да видите, 27защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши мъчно слушат, и затворили са очите си, за да не би някак с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря". 28И тъй, да ви бъде знайно, че спасението Божие е изпратено на езичниците: те и ще чуят. 29Когато каза това, иудеите се разотидоха с голяма препирня помежду си. 30Павел живя цели две години в особена наемна къща и приемаше всички, които отиваха при него, 31като проповядваше царството Божие и учеше за Господа Иисуса Христа с пълно дръзновение, безпрепятствено.

1 Солунци 4.13-17 (Апостол, Починали)

13Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. 14Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него. 15Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, 16защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; 17после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.

1 Коринтяни 15.47-57 (Апостол, Починали, вариант)

47Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето. 48Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните; 49и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния. 50И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление. 51Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим 52изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; 53защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие. 54А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с победа". 55"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" 56Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът. 57Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа.

Йоан 21.15-25 (Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Йоан 5.24-30 (Евангелие, Починали)

24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

Йоан 6.35-39 (Евангелие, Починали, вариант)

35Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога. 36Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате. 37Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън; 38защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. 39А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.

Свети Исаак, основател на Далматинския манастир в Константинопол (383)

Докато бил отшелник на изток, Исаак чул, че арианите, подкрепяни от император Валент, преследват Православието. Напускайки уединението си, той пътувал до Константинопол, където живял в малка колиба. Той се изправил срещу императора, казвайки му, че ако не прекрати гоненията си и не приеме истинската вяра, ще го сполети бедствие. Императорът игнорирал думите му и скоро след това бил убит в битка с готите. Тогава на трона се възкачил император Теодосий Велики, възстановявайки мира в Църквата. Чувайки за Исаак и неговото пророчество, императорът изпратил да повикат Исаак и се поклонил пред него. Исаак пожелал да се върне в пустинята, но бил убеден да остане монах в Константинопол. Той участвал във Втория Вселенски събор, където блестял с ревност за вярата; Третият Вселенски събор го направил архимандрит над всички манастири в града. (Някои казват, че основан от него манастир се нарича Далматински манастир, защото е построен от Далмат, богат благородник от града; други казват, че е основан от самия Свети Исаак и по-късно е получил името си от игумен Далмат, който наследява Исаак). Приживе Свети Исаак е бил известен надлъж и нашир като чудотворец и надарен с дарбата на пророчеството.

Свети Исаак се почита и на 3 август, заедно с Далмат и сина му Фауст.

Света Макрина, баба на Свети Василий Велики (4 век)

„Бабата на Свети Василий Велики, тя се отличавала със своя интелект и благочестие. Тя била ученичка на Свети Григорий Чудотворец Неокесарийски. По време на царуването на Диоклециан тя изоставила дома си и се скрила в горите и пустинните места със съпруга си Василий. Въпреки че домът им бил конфискуван, те не изпитвали никакво съжаление. Лишени от всичко освен от любовта си към Бога, те се заселили в древна гора и прекарали там седем години. По Божие провидение кози слизали от планините и им осигурявали храна. И двамата починали мирно през четвърти век, след големи страдания за християнската вяра.“ (Пролог)