Няма пост
2И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи. 3И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим - словото Господне.
1Така казва Господ: Идете, преминете през Моите порти; пригответе Моя път и направете път за Моя народ, и изхвърлете камъните от пътя; издигнете знаме за народите. Защото ето, Господ е направил да се чуе до краищата на земята: кажете на дъщерята Сионова: Ето, твоят Спасител идва, и наградата Му е с Него, и делото Му е пред лицето Му. И Той ще го нарече свят народ, изкупен от Господа; а ти ще бъдеш наречен град, който е търсен, и не изоставен. Кой е този, който идва от Едом, в червенината на дрехите си от Босор, така прекрасен в облеклото Си? Той вика със голяма сила: „Аз говоря в праведност и съд на спасение.“ Защо са дрехите Ти червени и облеклото Ти като от тъпкано виночерпило? „Аз съм пълен от тъпканото грозде; сам тъпках виночерпилото и нямаше никой от народите с Мен.“ Спомних си милостта на Господа, ще възпомена добродетелите на Господа, хвалата на Господа за всички дела, с които Той ни възнаграждава. Господ е добър Съдия за дома Израилев; Той постъпва с нас според милостта Си и според множеството на правдата Си. И Той каза: „Не сте ли Мой народ? Децата със сигурност няма да бъдат непокорни.“ И Той им стана спасение във всяка тяхна беда. Не пратеник, не Ангел, а сам Господ ги спаси, защото ги възлюби и ги пощади. Той ги изкупи, взе ги и ги възвиси през всички дни на вечността.
1Така казва Господ: Ето, денят Господен идва, и в онзи ден нозете Му ще застанат на Елеонската планина, срещу Йерусалим, откъм изток. И в онзи ден жива вода ще излезе от Йерусалим, половината към първото море и половината към последното море; така ще бъде и през пролетта, и през лятото; и Господ ще бъде Цар над цялата земя; в онзи ден ще има един Господ, и името Му ще обхване цялата земя и пустинята от Гаваа до Реммон, южно от Йерусалим; и Той ще бъде възвеличен и ще пребъдва на мястото Си от Вениаминовата порта до мястото на първата порта, до портата Гомор и до кулата Анамил, и до кулата на ъглите, и до царските линове за вино; и ще живеят в него, и няма да има повече проклятие, и Йерусалим ще живее в безопасност.
22И застана Соломон пред жертвеника Господен, пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце към небето 23и рече: Господи, Боже Израилев! няма бог подобен на Тебе нито на небето горе, нито на земята долу; Ти пазиш завет и милост към рабите Си, които ходят пред Тебе от все сърце. 27Наистина, нима Бог ще живее на земята? Небето и небето на небесата не Те побират, толкова по-малко тоя храм, който съм построил (на Твоето име); 28но погледни милостно към молитвата на Твоя раб и към молбата му, Господи, Боже мой! чуй зова и молитвата, с която Твоят раб Те умолява днес. 29Да бъдат очите Ти отворени към тоя храм денем и нощем, към това място, за което си казал: името Ми ще бъде там; чуй молитвата, с която ще се моли Твоят раб на това място. 30Чуй молбата на Твоя раб и на Твоя народ Израиля, когато те ще се молят на това място; чуй от мястото на Твоето обиталище, от небесата, чуй и помилувай.
10С радост ще се радвам в Господа, душата ми ще се развесели в моя Бог: защото Той ме облече в спасителна одежда, надяна ми дреха на правда, като на младоженец възложи венец и като невеста с накит накичи. 11Защото - както земята произвежда растенията си, и както градина отрастува посеяното в нея, - тъй Господ Бог ще прояви правда и слава пред всички народи.
1Няма да млъкна заради Сион, нито ще се успокоя заради Иерусалим, докле правдата му не изгрее като светлина, и спасението му - като запалено светило. 2И народите ще видят твоята правда, и всички царе - твоята слава, и ще те назоват с ново име, което устата Господни ще нарекат. 3И ще бъдеш венец на слава в ръката Господня и царска корона - върху дланта на твоя Бог. 4Няма вече да те наричат "изоставен", нито земята ти вече ще наричат "пустиня", но ще те наричат "Мое благоволение към него", а земята ти "омъжена", защото Господ благоволи към тебе, и земята ти се съчетава. 5Както момък се съчетава с мома, тъй и синовете ти се съчетават с тебе; и както младоженец се радва на невеста, тъй ще се радва за тебе Бог твой.
1Дигни се, светлей (Иерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе. 2Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак - народите; а над тебе ще възсияе Господ, и славата Му ще се яви над тебе. 3И народите ще дойдат към твоята светлина, и царете - към сиянието, което изгрява над тебе. 4Подигни очи и погледай наоколо: те всички се събират, идат при тебе; твоите синове отдалеч идат, и твоите дъщери на ръце се носят. 5Тогава ще видиш, и ще се зарадваш, и сърцето ти ще затрепти и ще се разшири, защото богатството на морето към тебе ще се обърне, имотът на народите към тебе ще дойде. 6Множество камили ще те покрият, - дромадери от Мадиам и Ефа; те всички ще дойдат от Сава', ще донесат злато и тамян и ще възвестят славата Господня. 7Всички кидарски овци ще бъдат събрани при тебе; овните невайотски ще ти послужат: ще възлязат на олтара Ми като благоугодна жертва, и Аз ще прославя дома на Моята слава. 8Кои са тия, които летят като облаци, и като гълъби - към гълъбарниците си? 9Тъй, Мене Ме чакат островите и преди тях - тарсиските кораби, за да пренесат синовете ти отдалеч и с тях - среброто им и златото им, в името на Господа, твоя Бог, и на Светия Израилев, защото Той те прослави. 10Тогава синове на другоземци ще градят стените ти, и техните царе - ще ти служат; защото в гнева Си те поразявах, но в благоволението Си ще бъда милостив към тебе. 11И твоите порти ще бъдат всякога отворени, няма да се затварят ни денем, ни нощем, за да се принася при тебе имотът на народите и да се довеждат техните царе. 12Защото народ и царства, които не поискат да ти служат, ще загинат, и такива народи ще бъдат съвсем изтребени. 13Славата на Ливан ще дойде при тебе с кипарис, бор и кедър заедно, за да украси мястото на Моето светилище, - и Аз ще прославя подножието на нозете Си. 14И ще дойдат при тебе с покорност синовете на ония, които те угнетяваха, и ще паднат при стъпките на нозете ти всички, които те презираха, и ще те назоват град на Господа, Сион на Светия Израилев. 15Задето бе изоставен и намразен, тъй че никой не минаваше през тебе, - Аз ще те направя величие навеки, радост от рода в род. 16Ти ще се насищаш с млякото на народите, и ще сучеш от царски гърди, и ще узнаеш, че Аз, Господ, съм твой Спасител и твой Изкупител, Силният Иаковов.
9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. 10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; 11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. 12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. 13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. 14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. 15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. 16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; 18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. 19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. 20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.
9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.
1Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи 2до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал, 3на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие; 4и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; 5защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий. 6Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево? 7А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт; 8но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя. 9И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им. 10И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи 11и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето. 12Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път *.
1Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита: 2честит се считам, царю Агрипа, че ще се защищавам днес пред тебе за всичко, за каквото ме обвиняват иудеите, 3а най-вече, защото ти знаеш всички иудейски обичаи и въпроси; затова моля те, изслушай ме великодушно. 4Моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Иерусалим, знаят всички иудеи; 5те отдавна ме знаят, - ако искат да свидетелствуват, - че аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра; 12С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците, 13посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене. 14Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. 15Аз рекох: кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. 16Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия, 17като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега, 18да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените. 19Затова, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно, 20но първом на жителите в Дамаск и Иерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците, проповядвах да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние.
36Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! 37Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; 38но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? 39Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. 40И като рече това, показа им ръцете и нозете. 41А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? 42Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. 43И като взе, яде пред тях. 44И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. 45Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, 46и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 47и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим; 48а вие сте свидетели за това; 49и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. 50И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. 51И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. 52Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. 53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.
1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.
Свети Константин е роден през 272 г., син на Констанций Хлор, владетел на западната част на Римската империя, и Света Елена. Когато баща му умира през 306 г., той е провъзгласен за наследник на трона. По това време империята е управлявана от няколко цезари, всеки със собствена територия. Когато Константин научава, че цезарите Максенций и Максимин са се обединили срещу него, той потегля към Италия. Именно там, в навечерието на решителна битка край Рим, той вижда в небето сияен кръст с думите „С този знак побеждавам“. Той нарежда да се издигне боен стандарт с изображение на кръст и изписано името на Иисус Христос. На следващия ден той и войските му атакуват и печелят зрелищна победа. Той влиза триумфално в Рим и през 312 г. е провъзгласен за „император на Запада“ от Сената. (Неговият зет Лициний управлява на Изток.) Скоро след това той издава своя „Милански едикт“, с който християнството е официално толерирано за първи път и преследването на християните е прекратено. (Мнозина погрешно вярват, че Едиктът е направил християнството единствената законна религия; всъщност той е провъзгласил свобода на религията в цялата империя).
Лициний, макар и да се преструвал, че приема едикта, скоро започнал да преследва християните в своите владения. В отговор Константин се сражавал с него и го побеждавал през 324 г., ставайки единствен император на цялата Римска империя. През 324 г. той полага основите на нова столица в град Византион; през 330 г. той открива новата столица, наричайки я „Нов Рим“ и „Константинопол“. През 325 г. той свиква Първия Вселенски събор в Никея, като лично присъства на заседанията му. Малко преди смъртта си през 337 г. той приема свето кръщение; умира на Света Петдесетница на шестдесет и пет години и е погребан в църквата „Свети апостоли“ в Константинопол.
Светата майка на Свети Константин, Елена, в ролята си на „Августа“ на Империята, основава безброй църкви. Тя пътува до Йерусалим и намира Истинния кръст, на който е разпнат Господ. В Светата земя тя основава църкви на местата на Христовото Рождество и погребение, които все още съществуват днес в много променен вид. Тя умира на около осемдесетгодишна възраст.
Роден в село в Малка Русия (сега Беларус), той е отвлечен като момче и продаден на турски кожар като роб. Следващите двадесет и седем години прекарва в Усаки в Мала Азия, където е принуден да приеме исляма. След дълги години робство той бяга и, възстановявайки християнството си, отива в Света планина, става монах и живее дванадесет години. Измъчван от предишното си отстъпничество, той решава да понесе мъченическа смърт за Христос. С разрешението на своя старейшина Йосиф се завръща в Усаки и се явява на предишния си собственик, облечен в монашеското си расо. Той е измъчван, хвърлен в затвора и накрая обезглавен на Възнесение Господне през 1730 г. Мощите му са погребани на остров Патмос в църквата „Свети Йоан Богослов“, където извършват много чудеса.