Битие 49.1-2, 8-12 (Вечерня)

1И повика Иаков синовете си и рече: съберете се, и ще ви обадя какво, ще се случи с вас занапред; 2съберете се и послушайте вие, синове на Иакова, послушайте баща си Израиля. 8Иудо! тебе ще възхвалят твоите братя. Ръката ти ще бъде върху гърба на враговете ти; тебе ще се покланят бащините ти синове. 9Иуда е млад лъв; от плячка, сине мой, се вдигаш. Наведе се и легна като лъв и лъвица: кой ще го вдигне? 10Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят - от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите. 11Той вързва о лоза своето осле и о лозата на най-доброто лозе - пърлето на своята ослица; във вино пере дрехата си и в кръв от грозде - облеклото си; 12блестят очите (му) от вино, и бели са зъбите (му) от мляко.

Софония 3.14-19 (Вечерня)

14Ликувай, дъще Сионова! тържествувай, Израилю! весели се и радвай се от все сърце, дъще Иерусалимова! 15Господ отмени присъдата над тебе, изгони врага ти! Господ, Цар Израилев, е посред тебе: повече няма да видиш зло. 16В оня ден ще кажат на Иерусалим: "не бой се", и на Сион: "да не отслабват ръцете ти! 17Господ, Бог твой, е посред тебе: Той е силен да те спаси; ще се развесели за тебе с радост, ще бъде милостив по любовта Си, ще тържествува за тебе с песни". 18Тъгуващите за тържествени празненства Аз ще събера; твои са те, върху тях тежи укор. 19Ето, Аз ще стесня всички твои притеснители в онова време и ще спася онова, що хроми, ще събера разсеяното и ще ги туря на почит и именитост по цяла тая земя на техния укор.

Захария 9.9-15 (Вечерня)

9Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница. 10Тогава ще изтребя колесниците у Ефрема и конете в Иерусалим, и ще бъде счупен военният лък; и Той ще възвести мир на народите, и владичеството Му ще бъде от море до море и от реката до земните краища. 11А колкото за тебе, Израилю, заради кръвта на завета ти Аз ще освободя твоите затворници от рова, в който няма вода. 12Връщайте се в крепостта вие, пленници, които се надявате! Каквото сега възвестявам, ще ти дам двойно. 13Защото като лък ще изопна за Себе Си Иуда и ще напълня лъка с Ефрема, и ще подигна синовете ти, Сионе, против твоите синове, Ионио, и ще направя тебе ратоборски меч. 14Ще се яви над тях Господ, и като светкавица ще изхвръкне стрелата Му; ще загърми Господ Бог с тръба и ще върви в южни бури. 15Господ Саваот ще ги брани, и те ще изтребват и ще тъпчат прашните камъни; ще пият и ще шумят като от вино, и ще се напълнят като жертвени чаши, както ъглите на жертвеника.

Матей 21.1-11, 15-17 (Утринно Евангелие)

1И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици, 2като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги; 3и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати. 4А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: 5"кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница". 6Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус: 7докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях. 8А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя; 9а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините! 10И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този? 11А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски. 15А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха 16и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: "из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала"? 17И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува.

Филипяни 4.4-9 (Апостол)

4Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. 5Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо. 6Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, - 7и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса. 8Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, - само за него мислете. 9Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, - и Бог на мира ще бъде с вас.

Йоан 12.1-18 (Евангелие)

1Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. 2Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата. 3Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото. 4Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: 5защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? 6Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.) 7А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. 8Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. 9Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. 10А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, 11защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса. 12На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, 13взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев. 14А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: 15"не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле". 16Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили. 17Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. 18Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.

Свети мъченици Агатопус и Теодул (303)

Агатоп бил дякон, много стар, а Теодул - четец, много млад, в църквата в Солун. По време на гонението на Диоклециан двамата били призовани на съд. Те отишли радостни, хванати един за ръка и възкликнали на всички: „Ние сме християни!“ След като ласкателства, увещания, заплахи, затвор и глад не успели да ги накарат да се отрекат от Христос, те били осъдени на смърт чрез удавяне. Били вързани и голям камък им бил привързан към вратовете; когато щяли да бъдат хвърлени в морето, Агатоп извикал: „Ето, чрез второ кръщение сме измити от греховете си и ще отидем очистени при Христос Иисус!“ Удавените им тела скоро били изхвърлени на брега и християните ги погребали с почести. Не след дълго Теодул се явил на братята си под формата на сияен ангел и им казал да дадат всичките му имоти на бедните.

Светият ни отец Марк от Трахия (ок. 400 г.)

Наричан е още „Марк Атинянин“, защото е роден в Атина. Когато родителите му починали, той размишлявал за преходността на всички земни неща, раздал имуществото си на бедните и се качил на дъска в морето, молейки Бог да го води където пожелае. По Божие провидение Марк бил изхвърлен на бреговете на Либия, където се установил като отшелник на планина, наречена Трахе. (Някои казват, че е било в Етиопия, но това изглежда по-малко вероятно.) Там той живял деветдесет и пет години, без никога да види друго човешко същество.

Свети Серапион го посетил преди смъртта му и описал живота му. Серапион попитал Марк дали има християни, чиято вяра е толкова велика, че могат да кажат на планината „Стани и се хвърли в морето“ и тя да стане така. Веднага планината, на която стояли, започнала да се движи като вълна, но Марк вдигнал ръка и я спрял.

На смъртния си одър Свети Марк се помолил за спасението на всички хора и предал душата си на Бога. Свети Серапион видял ангел, носещ душата на Марк, и ръка, протегната от небето, за да я приеме. Свети Марк бил на около 130 години, когато починал.