Библейски четива (Синодален превод)
Яков 1.1-12
(Вечерня, Св. Марк)
1Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато.
2Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения,
3като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение;
4търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.
5Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде.
6Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра;
7такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.
8Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден.
9Униженият брат да се хвали със своята висота,
10а богатият - със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева:
11изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът й олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища.
12Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат.
Яков 1.13-27
(Вечерня, Св. Марк)
13Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого,
14но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот;
15след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт.
16Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя.
17Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна.
18Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му.
19И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв,
20защото човешкият гняв не върши Божия правда.
21Затова, като отхвърлите всяка нечистота и набрана злоба, с кротост приемете насаденото слово, което може да спаси душите ви.
22Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.
23Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало:
24погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил.
25Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си.
26Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.
Яков 2.1-13
(Вечерня, Св. Марк)
1Братя мои! дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие.
2Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи,
3и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми,
4то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли?
5Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат?
6А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища?
7Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате?
8Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: "възлюби ближния си като себе си" - добре правите.
9Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници.
10Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко.
11Защото Оня, Който е казал: "не прелюбодействувай", казал е и: "не убивай"; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона.
12Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата.
13Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.
Лука 10.1-15
(Утринно Евангелие, Св. Марк)
1След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде,
2и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
3Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци.
4Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
5И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!
6И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас;
7и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща.
8И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат;
9изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие.
10В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете:
11и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие.
12Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град.
13Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли;
14обаче, на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото вам.
15И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш.
Деяния 5.21-33 (Апостол)
21Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.
22Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха
23и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.
24Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.
25Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.
26Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;
27а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза:
28не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек.
29А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.
30Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво.
31Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете.
32За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.
33Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.
1 Петрово 5.6-14
(Апостол, Св. Марк)
6И тъй, смирете се под крепката ръка Божия, за да ви въздигне, кога дойде време.
7Всичките си грижи Нему възложете, защото Той се грижи за вас.
8Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне;
9противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света.
10А Бог на всяка благодат, който е призвал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременното ви страдание, да ви усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими.
11Нему слава и владичество вовеки веков. Амин.
12Написах ви накратко по Силуана, верния брат, както мисля, като ви утешавам и уверявам, че това е истинска Божия благодат, в която вие стоите.
13Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко.
14Поздравете се един други с целование любовно. Мир на всички ви, които сте в Христа Иисуса. Амин.
Йоан 6.14-27 (Евангелие)
14Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.
15А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.
16Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето
17и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.
18Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.
19И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.
20Но Той им рече: Аз съм; не бойте се!
21Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.
22На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.
23При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение.
24И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.
25И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави', кога дойде тук?
26Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.
27Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.
Марк 6.7-13
(Евангелие, Св. Марк)
7Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове.
8И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса,
9но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи.
10И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам.
11И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град.
12Те тръгнаха и проповядваха покаяние;
13изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха.