Деяния 2.14-21 (Апостол)

14Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми: 15тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня; 16но това е реченото чрез пророк Иоиля: 17"и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; 18и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват. 19И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек. 20Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината - в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. 21И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси".

Лука 24.12-35 (Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

Апостоли Аристарх, Пуд и Трофим от седемдесетте

И тримата са споменати поименно от апостол Павел.

Аристарх е споменат в Деяния 19:29, Колосяни 4:10 и Филимон 24. Той е бил епископ на Апамея в Сирия; Свети Павел го нарича „моят съзатворник“ и „моят съработник“.

Пуденс е споменат във 2 Тимотей 4:21. Той е бил виден римски гражданин, който е давал убежище на християни; домът му е бил първо място за убежище на апостолите, а след това една от първите църкви в Рим.

Трофим е споменат заедно с Пуден във 2 Тимотей 4:21 и в Деяния 21:29, където научаваме, че е бил от Ефес. Той е придружавал апостол Павел в някои от неговите мисии.

И тримата, както и Свети Павел, са обезглавени по време на гоненията на Нерон.

Свети мъченик Ардалион Актьор (3-ти век)

Той бил комичен актьор, чиято специалност били представления, осмиващи християнските мъченици. Но по време на особено ожесточено гонение при император Максимиан, сърцето му се променило по неизвестен начин и по време на едно от представленията си той извикал към тълпата, че е християнин и че не трябва да се смеят. Заради това Ардалион бил арестуван и съден, и умрял от мъчения, както се казва в Пролога, „играейки ролята на мъченик в самата истина и с чест“.