Исаия 58.1-11
(6-ти час)
1Викай високо, не се въздържай; дигни гласа си като тръба, и посочи на народа Ми беззаконието му, и на дома Иаковов - греховете му.
2Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища като народ, който уж постъпва праведно и не оставя законите на своя Бог; те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога:
3"защо ние постим, а Ти не видиш? смиряваме душите си, а Ти не знаеш?" - Ето, в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от другите изисквате тежки трудове.
4Ето, вие постите за караници и разпри и за да биете с дръзка ръка другите; вие не постите в това време тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето.
5Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, - денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден?
6Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай;
7раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, - облечи го, и от еднокръвния си не се крий.
8Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава.
9Тогава ти ще позовеш - и Господ ще чуе, ще извикаш - и Той ще каже: ето Ме! Кога отстраниш изсред себе си ярема, престанеш да дигаш пръст и да говориш оскърбително,
10и отдадеш на гладния душата си и нахраниш душата на страдалеца, - тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне;
11и Господ ще ти бъде винаги водач, и във време на суша ще насища душата ти и ще угои костите ти, и ти ще бъдеш като напоена с вода градина и като извор, чиито води никога не пресекват.
Битие 43.26-31, 45.1-16 (Вечерня)
26Дойде Иосиф у дома си и те му поднесоха вкъщи подаръците, които бяха в ръцете им, и му се поклониха доземи.
27Той ги попита за здравето и рече: здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми говорили? Жив ли е още?
28Те отговориха: здрав е твоят раб, нашият баща; жив е още. (Той рече: благословен е тоя човек от Бога.) А те се наведоха и се поклониха.
29И повдигна очите си (Иосиф), видя Вениамина, едноутробния си брат, и рече: тоя ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили? И рече: да бъде милостта Божия с тебе, сине мой!
30Тогава Иосиф бързо се оттегли, защото любовта към брата му се разпали, и той беше готов да заплаче; па влезе във вътрешната стая и плака там.
31И като уми лицето си, излезе и, сдържайки се, каза: сложете ястие.
1Иосиф не можеше повече да се сдържа пред всички, които стояха около него, и викна: отстранете всички от лицето ми. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.
2И заплака с висок глас, та чуха египтяните, чу и домът фараонов.
3Иосиф каза на братята си: аз съм Иосиф! Жив ли е още баща ми? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха пред него.
4И рече Иосиф на братята си: приближете се до мене. Те се приближиха. Той рече: аз съм Иосиф, вашият брат, когото вие продадохте в Египет;
5но сега не скърбете и не жалете, задето сте ме продали тука, защото Бог ме прати пред вас, за да запазя живота ви;
6защото тази е втора година, откак е глад по земята: (остават) още пет години, в които не ще се ни оре, ни жъне;
7Бог ме изпрати пред вас, за да ви оставя на земята и да запазя живота ви с голямо избавление.
8И тъй, не вие ме пратихте тука, но Бог, Който ме и постави баща на фараона и господар на целия му дом и началник над цялата Египетска земя.
9Идете по-скоро при баща ми и му кажете: тъй каза син ти Иосиф: Бог ме постави господар над цял Египет; дойди при мене, не се бави;
10ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене, ти, и синовете ти, и твоите внуци, и дребният и едрият ти добитък, и всичко твое;
11и ще те изхраня там, защото глад ще има още пет години, та да не паднеш в немотия, ти, и домът ти, и всичко твое.
12И ето, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста говорят с вас;
13а на баща ми кажете за всичката ми слава в Египет и за всичко, що видяхте, и доведете по-скоро баща ми тука.
14И хвърли се върху шията на брата си Вениамина, и плака; плака и Вениамин на неговата шия.
15И целува всичките си братя и плака, като ги прегръщаше. След това говориха с него братята му.
16Дойде слух до фараоновия дом, че Иосифовите братя пристигнали; и драго беше на фараона и на служителите му.
Притчи 21.23-22.4 (Вечерня)
23Който пази устата си и езика си, пази душата си от беди.
24Горделивият злодей - името му е кощунник - действува в пламъка на гордостта.
25Гладът на мързеливеца ще го убие, защото ръцете му се отказват да работят;
26той всеки ден силно гладува, а праведникът дава и не му е свидно.
27Жертвата на нечестивите е гнусота, най-вече кога я принасят с лукавство.
28Лъжесвидетелят ще загине, а човек, който говори, каквото знае, ще говори винаги.
29Нечестив човек има дръзко лице, а праведният държи право пътя си.
30Няма мъдрост, няма разум, няма кроеж - насрещу Господа.
31Коня стъкмяват за деня на битката, но победата е от Господа.
1По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато.
2Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал.
3Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват.
4Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот.