Исаия 6.1-12
(6-ти час)
1В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм.
2Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше.
3И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!
4И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим.
5И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, - и очите ми видяха Царя, Господа Саваота.
6Тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника,
7докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти - и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти.
8И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи мене.
9Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите.
10Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря.
11И казах: за дълго ли, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее.
12И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.
Битие 5.1-24 (Вечерня)
1Това е родословието на Адама. Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие,
2мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име "човек" в деня на тяхното сътворение.
3Адам живя сто и трийсет (230) години и роди (син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име Сит.
4Дните на Адама, след като роди Сита, бидоха още осемстотин (700) години, и той роди синове и дъщери.
5А всички дни на Адамовия живот бяха деветстотин и трийсет години; и той умря.
6Сит живя сто и пет (205) години и роди Еноса.
7След рождението на Еноса Сит живя осемстотин и седем (707) години и роди синове и дъщери.
8А всички дни Ситови бяха деветстотин и дванайсет години; и той умря.
9Енос живя деветдесет (190) години и роди Каинана.
10След рождението на Каинана Енос живя осемстотин и петнайсет (715) години и роди синове и дъщери.
11А всички дни Еносови бяха деветстотин и пет години; и той умря.
12Каинан живя седемдесет (170) години и роди Малелеила.
13След рождението на Малелеила Каинан живя осемстотин и четирийсет (740) години и роди синове и дъщери.
14А всички дни Каинанови бяха деветстотин и десет години; и той умря.
15Малелеил живя шестдесет и пет (165) години и роди Иареда.
16След Иаредовото рождение Малелеил живя осемстотин и трийсет (730) години и роди синове и дъщери.
17А всички дни на Малелеила бяха осемстотин деветдесет и пет години; и той умря.
18Иаред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха.
19След Еноховото рождение Иаред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.
20А всички дни Иаредови бяха деветстотин шестдесет и две години; и той умря.
21Енох живя шестдесет и пет (165) години и роди Матусала.
22И откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста (200) години и роди синове и дъщери.
23А всички дни Енохови бяха триста шестдесет и пет години.
24И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.
Притчи 6.3-20 (Вечерня)
3Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли;
4не давай сън на очите си и дрямка на клепките си,
5спасявай се като сърна от ръка и като птица от ръката на птицеловец.
6Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър.
7Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник;
8но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. (Или иди при пчелата и се научи, как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда й употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.)
9Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще от сън да станеш?
10Малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със сгърнати ръце ще полежиш:
11и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като разбойник. (Ако пък се не лениш, жетвата ти ще дойде като източник, а оскудията ще избяга далеч от тебе.)
12Човек лукав, човек нечестив ходи с лъжливи уста,
13намигва с очи, говори с нозе, дава знакове с пръсти;
14в сърцето му има коварство: той мисли зло всяко време, сее раздори.
15Затова внезапно ще дойде неговата гибел, изведнъж ще бъде съсипан - без изцеление.
16Ето шест неща, които Господ мрази - дори седем, които са гнусота за душата Му:
17очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв,
18сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство,
19лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя.
20Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си;