Исаия 37.33-38.6 (6-ти час)

33Поради това тъй казва Господ за асирийския цар: "не ще влезе той в тоя град, нито ще хвърли там стрела, и не ще доближи до него с щит, нито ще насипе против него окоп: 34по който път е дошъл, по същия и ще се върне, но в тоя град няма да влезе, казва Господ. 35Аз ще браня тоя град, за да го спася заради Мене и заради Моя раб Давида." 36Тогава излезе Ангел Господен, и погуби в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта станаха, и ето, всички - мъртви тела. 37И отстъпи Сенахирим, цар асирийски, та си отиде, върна се и живееше в Ниневия. 38И когато се кланяше в дома на своя бог Нисроха, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч, а сами побягнаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан.

1В ония дни Езекия заболя на смърт. И дойде при него пророк Исаия, син Амосов, и му рече: тъй казва Господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш. 2Тогава Езекия се обърна с лице към стената и се помоли Господу, думайки: 3"О, Господи! спомни си, че аз ходих пред Твоето лице вярно и с предано Теб сърце, и върших, що беше угодно в Твоите очи." И силно заплака Езекия. 4И биде слово Господне към Исаия и му бе казано: 5иди, кажи на Езекия; тъй казва Господ, Бог на отца ти Давида: чух твоята молитва, видях твоите сълзи, и ето, прибавям към твоите дни петнайсет години, 6и ще спася от ръката на царя асирийски тебе и тоя град, и ще закрилям тоя град.

Битие 13.12-18 (Вечерня)

12Аврам се настани в Ханаанската земя; а Лот се настани в градовете на околността и разпъна шатри до Содом. 13А содомските жители бяха лоши и много грешни пред Господа. 14И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад; 15защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека: 16и ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство; 17стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам (и на потомството ти завинаги). 18И вдигна Аврам шатрата си, и отиде да се засели в дъбравата Мамре', що е в Хеврон; и там съгради жертвеник Господу.

Притчи 14.27-15.4 (Вечерня)

27Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта. 28В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря. 29У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости. 30Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите. 31Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се. 32За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда. 33Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда. 34Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести. 35Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.

1(Гневът и разумни погубва.) Кротък отговор гняв отвръща, а обидна дума ярост възбужда. 2На мъдри езикът добри знания изказва, а на глупци устата глупост изригват. 3Очите Господни са на всяко място: те виждат лошите и добрите. 4Кротък език е дърво за живот, а необуздан е съкрушение на духа.

Монах-мъченик Никон и 199 ученици, в Сицилия (251)

Той е роден в Неапол (Неапол) от баща езичник и майка християнка и става офицер в римската армия. Въпреки че не е кръстен, майка му тайно го е учила на християнската вяра. Веднъж, в битка, ротата му е напълно обкръжена от врага и Никон си спомня съвета на майка си, че винаги когато е в беда, трябва да се прекръсти и да призовава Христос. Той прави това и веднага се изпълва със сила и решителност, така че вражеската армия е разбита. Никон се прибира вкъщи, като открито вика „Велик е Бог на християните!“, за голяма радост на майка си.

Той тайно пътувал до Кизик в Азия, където го кръщава епископ Теодосий. След това отива в манастир, за да прекарва дните си в молитва и учене. Но няколко години по-късно Теодосий, който е бил близо до смъртта, има видение, в което му е казано да посвети Никон за свой наследник. Той повикал Никон от манастира и, за учудване на монаха, веднага го ръкоположил за дякон, после за свещеник, а после за епископ.

По-късно епископ Никон се завърнал в Италия, за да проповядва Евангелието на Христос. В Неапол той намерил майка си все още жива и останал с нея до смъртта ѝ. След това тръгнал с девет ученици, бивши съборници, да провъзгласяват вярата. Чрез благодатните проповеди и пример на светеца, към този брой скоро се добавили още много ученици. По това време било в ход голямо гонение на християните и Квинтиниан, владетел на тази област, заловил Никон и неговите спътници и ги предал на мъчителите. Сто и деветдесет от спътниците на Никон загинали под мъчения. Самият Никон бил бит, одран и дори хвърлен от висока скала, но по чудо бил запазен. Накрая бил убит с меч и тялото му хвърлено на полето, за да бъде изядено от зверовете. Пастирско момче, обладано от дух на лудост, намерило тялото, паднало върху него и веднага се излекувало. Той разказал STORYта си на някои християни, които намерили тялото и го погребали с почести. Свети Никон се борил по време на управлението на император Деций.