Исаия 29.13-23 (6-ти час)

13И рече Господ: понеже този народ се приближава към Мене с устата си, и с езика си Ме почита, а сърцето му отстои далеч от Мене, и благоговението им пред Мене е да изучват човешки заповеди; 14то ето, Аз ще постъпя пак необикновено с този народ, чудно и дивно, тъй че мъдростта на мъдреците му ще загине, и разум у разумните му не ще има. 15Горко на ония, които мислят да се скрият в дълбочината, за да утаят кроежа си от Господа, които вършат делата си в мрак и казват: кой ще ни види? и кой ще ни узнае? 16Какво безразсъдство! Можем ли да смятаме грънчаря за глина? Ще каже ли изделието за оногова, който го е направил: той не ме е направил? и ще каже ли изделието за художника си: той не разбира? 17Още малко, твърде малко, и Ливан не ще ли се превърне в градина, а градината не ще ли я смятат за гора? 18И в оня ден глухите ще чуят думите на книгата, и очите на слепите ще прогледат из тъмнина и мрак. 19И страдащите повече и повече ще се радват у Господа, и бедните люде ще тържествуват у Светия Израилев; 20защото няма вече да има оскърбител, и хулникът ще изчезне, и ще бъдат изтребени всички поборници на неправдата, 21които объркват човека с думи и разпъват мрежи ономува, който търси съд при портите, и отблъсват правия. 22Затова тъй казва за Иакововия дом Господ, Който изкупи Авраама: тогава Иаков не ще бъде в срам, и лицето му вече не ще побледнее. 23Защото, кога види около себе си децата си, дело на Моите ръце, той свето ще почита името Ми и свето ще почита Светия Иаковов, и ще благоговее пред Бога Израилев.

Битие 12.1-7 (Вечерня)

1И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа; 2и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен. 3Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена. 4И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан. 5И взе Аврам със себе си жена си Сара, братанеца си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили, и колкото души бяха придобили в Харан; и излязоха, за да идат в Ханаанската земя; и стигнаха в Ханаанската земя. 6Аврам премина (надлъж) тая земя до мястото Сихем, до дъбравата Море': в тая земя тогава (живееха) хананейци. 7И яви се Господ на Аврама и (му) рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там (Аврам) жертвеник на Господа, Който му се яви.

Притчи 14.15-26 (Вечерня)

15Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища. 16Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян. 17Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен. 18Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание. 19Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите - при вратата на праведника. 20Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели. 21Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е. 22Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите. 23От всеки труд има печалба, а от празнословие - само вреда. 24Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост. 25Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи. 26В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.

Нашите праведни отци са загинали мъченически в манастира „Свети Сава Осветени“ (633? 796?)

Светият манастир „Свети Сава“ все още съществува днес, по Божието провидение, въпреки че няколко пъти в STORYта си е бил ограбван и оставян празен. Веднъж е бил нападан от арабски нашественици. Монасите обмисляли да избягат, но техният игумен Тома казал: „Избягахме от света в тази пустош заради любовта към Христос; би било срамно за нас сега да бягаме от пустошта от страх от хората. Ако бъдем убити тук, ще бъдем убити заради любовта към Христос, заради когото сме дошли тук да живеем.“ Така монасите се съгласили единодушно да чакат нападателите си невъоръжени. Арабите убили някои със стрели, а други затворили в пещерата на „Свети Сава“, като запалили огън на входа, за да ги задушат с дим. Цялата група монаси получила по този начин привилегията да дадат живота си заради Христос.

Сведенията за датата се различават съществено: Великият часовник казва, че са починали по време на управлението на император Ираклий, когато Свети Модест е бил патриарх на Йерусалим (632-634); Прологът казва, че са починали през 796 г. по време на управлението на Константин и Ирина, когато Илия е бил патриарх на Йерусалим.

Света Фотина Самарянка (66)

Вижте нейното възпоменание на 26 февруари.

Свети Кътбърт Чудотворец, епископ на Линдисфарн (687)

Свети Кътбърт е роден във Великобритания около 635 г. и става монах в младостта си в манастира Мелроуз край река Туид. След много години борба като истински Христов свещеник, в служба както на своите братя, така и на пренебрегнатите християни от изолирани селски села, той става самотник на остров Фарн през 676 г. След осем години като отшелник, той е принуден да напусне тишината си, за да стане епископ на Линдисфарн, на който пост служи почти две години. Той се завръща в отшелничеството си два месеца преди да почине в мир през 687 г.

„Заради чудесата, които е извършил както през живота си, така и на гроба си след смъртта, той е наречен „Чудотворец на Британия“. Целият английски народ го е почитал, а кралете са били едновременно благодетели на неговото светилище и молители за неговите молитви. Единадесет години след смъртта му светите му мощи са разкрити като нетленни; когато тялото му е пренесено от Линдисфарн в катедралата в Дърам през август 1104 г., тялото му все още е било недокоснато от разложение, излъчвайки „миризма на най-сладък аромат“ и „от гъвкавостта на ставите му представляващо по-скоро спящ, отколкото мъртъв човек“. Накрая, когато най-нечестивият Хенри VIII осквернил светилището му, отваряйки го, за да го лиши от ценностите му, тялото му отново е намерено нетленно и е погребано през 1542 г. Смята се, че след това светите мощи на Свети Кътбърт са били скрити, за да бъдат предпазени от по-нататъшно оскверняване.“ (Великият часовник)